Выбрать главу

Касетата беше тъкмо там, където му бе казал Ричард — върху дългата маса с шестте компютъра. Дърк тъкмо понечи да я тикне в джоба си, и любопитството му беше привлечено от бавно въртящия се и обръщащ се образ на Ричардовото канапе върху големия екран на „Макинтош“-а. Той седна зад клавиатурата.

Прегледа набързо програмата, която Ричард беше написал, но бързо разбра, че в настоящата й форма тя не беше нещо повече от програма, обясняваща самата себе си. Почти нищо не научи от нея. Най-накрая успя да измъкне канапето и да го пренесе надолу по стълбите, но осъзна, че за да го направи, трябва да избие част от стената. Изсумтя раздразнено и го заряза.

Погледна към монитора на другия компютър. По него преминаваше постоянна синусоида. По краищата му се редяха по-дребни образи на други вълнови форми, които можеха да бъдат добавяни по избор към основната или използвани, за да се моделира тя в друг вид. Бързо откри, че това би му дало възможност да създава много сложни вълнови форми въз основа на простите, и известно време си поигра. Добави простата синусоида към самата нея, което предизвика двойно увеличаване на височините и падовете на вълната. После приплъзна едната вълна на половин стъпка пред другата; височините и падовете на първата просто елиминираха тези на втората и я превърнаха в абсолютно права линия. След това съвсем леко увеличи честотата на синусоидите.

Резултатът беше, че в някои точки на комбинираната вълнова форма двете вълни се усилваха взаимно, а в други се елиминираха. Добавянето на трета проста вълна с различна честота даде в резултат комбинирана вълна, в която беше много трудно да се установи какъвто и да било модел. Линията танцуваше нагоре-надолу привидно както й падне — в определени периоди си беше съвсем права, а после, когато и трите вълни за момент идваха във фаза една спрямо друга, изведнъж започваше да описва огромни височини и падове.

Дърк предположи, че тъкмо сред тази апаратура сигурно се намира и устройството, чрез което танцът на вълните върху компютърния екран се преобразува в музикален тон. Прегледа менютата на програмата и откри едно, което го приканваше да вкара вълновия образец в ему.

Това го озадачи. Огледа се из стаята в търсене на голяма нелетяща птица, но не съзря нищо подобно. Все пак активира процеса, а после забеляза кабела, който тръгваше от задната част на компютъра, слизаше под масата, минаваше по пода, забиваше зад един шкаф, мушкаше се под едно чердже и свършваше, включен отзад в голяма сива клавиатурата име „Емулатор П“.

Тъкмо там, предположи той, току-що беше пристигнала експерименталната вълнова форма. Натисна плахо един клавиш.

Гадният пърдящ звук, който мигновено се изтръгна от тонколоните, беше толкова силен, че в първия миг той изобщо не чу думите „Свлад Кджели!“, които в същия този миг някой излая от вратата.

Ричард седеше в офиса на Дърк и замеряше с хартиени топчета кошчето за боклук, което и без това беше пълно с телефони. Счупи няколко молива. Изсвири върху коленете си подбрани откъси от едно старо соло на Джинджър Бейкър.

С две думи — терзаеше се.

Опита се да запише върху листче от бележника на Дърк всичко, което си спомняше за събитията от миналата вечер и за времето, по което бяха станали, доколкото можеше да го определи. Беше смаян колко мъчно се оказа това и колко немощна бе съзнателната му памет в сравнение с подсъзнателната, както му го беше демонстрирал Дърк.

„Мамицата му на Дърк“ — помисли си той. Искаше да поговори със Сюзън.

Дърк му беше казал на всяка цена да не го прави, защото щели да проследят откъде се обажда.

— Мамицата му на Дърк! — тросна се Ричард изведнъж и скочи на крака.

— Да имаш монети от по десет пенса? — непоколебимо попита той киселата Джанис.

Дърк се извърна.

В рамката на вратата стърчеше висока тъмна фигура.

Високата тъмна фигура явно изобщо не беше щастлива, че вижда онова, което виждаше. Всъщност беше доста ядосана от това, че го вижда. Даже повече от ядосана. Това беше висока тъмна фигура, която като нищо можеше да откъсне главите на половин дузина пилци и накрая пак да си остане ядосана.

Тя пристъпи напред, на светло, и разкри, че не беше никой друг освен сержант Джилкс от полицейския участък Кеймбриджшър.

— Нали знаеш — рече сержант Джилкс от полицейския участък Кеймбриджшър, като примигваше в усилие да потисне обхваналото го вълнение, — че когато пристигам и заварвам тук един полицай да варди канапе с трион под мишница, а друг безмилостно да разчленява невинно кошче за боклук, то се налага да си задам някои определени въпроси? И то се налага да си ги задам с тревожното чувство, че щом открия отговорите, те никак няма да ми харесат. После, докато изкачвам стълбите, започва да ме гризе ужасно предчувствие, Свлад Кджели — наистина твърде ужасно предчувствие. Бих добавил: предчувствие, което сега намирам за ужасно оправдано. Предполагам, че не би могъл да хвърлиш никаква светлина и върху един кон, открит в една баня? Имаше нещо, напомнящо за тебе, в цялата тази работа.