Последва сподавеното тупване на телефонната слушалка върху седалката, а няколко секунди по-късно — звукът от отваряща се врата на кола. Междувременно като фон се чуваше далечният ромон на музиката.
— Спри го — остро изкомандва Джилкс и си погледна часовника. — Три минути и двадесет и пет секунди, откакто той каза, че било осем и четиридесет и седем — той погледна Дърк. — Стой тук и не мърдай. Нищичко не пипай. Записал съм си къде се намира всяка частичка въздух в тази стая, така че дори ако си дишал, веднага ще позная.
Той спретнато се врътна на пети и излезе от стаята. Докато слизаше по стълбите, Дърк го чу да казва:
— Тъкет, заминавай в офиса на „Уей“ и установи всички подробности относно телефона в колата на Уей — кой номер е, коя мрежа… — Гласът затихна и се загуби.
Дърк бързо намали звука и отново пусна записа.
Известно време се чуваше само музиката. Дърк намусено забарабани с пръсти. Музиката все така си свиреше.
Докосна бутона за превъртане напред. Пак музика. Хрумна му, че търси нещо, ала не знае какво. Тази мисъл го сепна.
Съвсем определено търсеше нещо.
Съвсем определено не знаеше какво е то.
Откритието, че не знае точно защо прави всичко това, изведнъж го наелектризира и го накара да настръхне. Той се извърна бавно — като открехваща се врата на хладилник.
Нямаше никого — поне никого не виждаше. Ала познаваше този мраз, който лазеше по кожата му, и го ненавиждаше повече от всичко на света.
Прошепна с плътен, гневен шепот:
— Ако някой ме чува, то нека чуе това. Моят ум — това е моят център и аз отговарям за всичко, което става там. Който вярва в разни неща, нека си вярва, щом иска, но аз няма да направя нищо, ако не знам защо и точно по каква причина трябва да го правя. Ако искаш нещо, то кажи ми го, но не смей да докосваш съзнанието ми!
Трепереше, обзет от дълбок и стародавен гняв. Мразът бавно и почти патетично се оттегли и сякаш заснова из стаята. Дърк се опита да го проследи със сетивата си, но изведнъж вниманието му бе отвлечено от един глас, който той долови с крайчеца на слуха си — като че някъде далече виеше вятър.
Беше кух, ужасен, объркан глас, почти безплътен шепот, но го имаше, чуваше се, телефонният секретар го беше записал на лентата.
И ето какво рече той:
— Сюзън! Сюзън, помогни ми! Помогни ми, за Бога! Сюзън! Мъртъв съм… мъртъв съм…
Дърк се врътна и изключи записа.
— Съжалявам — прошепна той едва-едва, — но трябва да мисля и за благополучието на клиента си.
Превъртя записа съвсем малко назад — точно преди гласът да се обади, — нагласи бутона „ниво на записа“ на нула и натисна „запис“. Остави лентата да се превърта, изтривайки гласа и всичко, което би могло да го следва. Ако щяха да установяват момента на смъртта на Гордън Уей по записа, то Дърк не желаеше изведнъж на лентата да цъфнат нови изявления на Гордън от времето след въпросния момент и да объркат всичко — па макар и човекът просто да потвърждаваше, че е мъртъв.
Във въздуха около него като че изригнаха емоции. Една вълна се втурна през стаята и разклати мебелите Дърк проследи накъде се движи — към един рафт близо до вратата, където — Дърк го забеляза чак сега — се намираше собственият телефонен секретар на Ричард. Апаратът започна да подскача на пресекулки, но щом Дърк го доближи, кротна. Дърк бавно и спокойно протегна ръка и натисна копчето.
Въздушният вихър отново прекоси стаята и стигна до дългото бюро, върху което сред купчини хартия и минидискети се спотайваха два старомодни телефона с шайби Дърк се зачуди какво ли ще става, но реши да наблюдава без да се намесва.
Едната телефонна слушалка се катурна от вилката Дърк чуваше сигнала. После, бавно и с явна трудност, шайбата започна да се върти. Пълзеше бавно напред, още по-напред, все по-бавно и по-бавно, и най-накрая се плъзна обратно.
Последва миг тишина. След това вилката прещрака и отново се разнесе сигнал. Шайбата отново се завъртя, като този път скърцаше още по-усилено.
Отново се плъзна назад.
Този път паузата беше по-дълга, а после целият процес се повтори.
Когато шайбата за трети път се плъзна назад последва внезапно избухване на гняв — целият телефон подскочи във въздуха и като че някой го запокити през стаята. Жицата се омота по трасето около една лампа и тя се тресна о пода, повличайки след себе си бъркотия от кабели, кафени чашки и дискети. Една купчина книги хвръкна от бюрото и се стовари на пода.