— Питах ли ви — обади се Рег, който тъкмо беше влязъл в стаята — дали искате чай?
— Ъ-ъ… да — отвърна Ричард. — Обсъдихме го надълго и нашироко. Май накрая се разбрахме, че искаме, нали така беше?
— Добре — проточи колебливо Рег. — По щастлива случайност в кухнята май вече има готов. Налага се да ми простите. Паметта ми е като… като… Как се казваха онези неща, в които се плакне оризът? Ама аз за какво приказвах?
Огледа се озадачено, фръцна се и отново изчезна в кухнята.
— Много интересно — тихо рече Дърк. — Чудех се дали паметта му е в ред.
Изведнъж той се надигна и захвана да снове из стаята. Погледът му падна върху сметалото, изправено върху единственото що-годе празно място на голямата махагонова маса.
— Това ли е масата — попита той Ричард с приглушен глас, — където си намерил бележката за солницата?
— Да. — Ричард се изправи и се приближи. — Ето в тази книга беше. — Той вдигна пътеводителя за гръцките острови и го прелисти.
— Да, да, естествено — нетърпеливо го прекъсна Дърк. — Знаем, знаем. Просто искам да разбера това ли беше масата. — Той любопитно прокара пръсти по ръба й.
— Ако мислиш, че е имало някаква предварителна уговорка между Рег и момичето — обади се Ричард, — то се чувствам длъжен да ти кажа, че според мене това едва ли би било възможно.
— Естествено, че е нямало — сопна му се Дърк. — Мислех си, че това ти е съвсем ясно.
Ричард сви рамене, мъчейки се да не се ядосва, и отново остави книгата.
— Е, ама че странно съвпадение — това, че книгата е…
— Странно съвпадение ли? — изсумтя Дърк. — Ха! Ще я видим ние тази работа! Ще видим що за съвпадение е и доколко е странно! Бих искал, Ричард, да попиташ приятеля си как точно е изпълнил фокуса.
— Струва ми се, че ти спомена, че вече си наясно.
— Споменах — безгрижно рече Дърк. — Бих искал да чуя как се потвърждава.
— О, разбирам — кимна Ричард. — Да, доста лесно е, нали? Първо го накарай да го обясни, пък после: „О, да, тъкмо това си мислех и аз!“ Страхотно, Дърк. Значи, домъкнали сме се чак дотук, за да го накараме да ни обясни някакъв си фокус? Явно съм откачил.
Дърк вирна нос.
— Моля те, прави каквото ти казвам! — тросна се той. — Ти си го видял как прави фокуса — ти трябва да го питаш. Повярвай ми, вътре в този номер се крие поразителна тайна. Знам я, но искам да я чуя от него.
Щом Рег се върна с подноса, Дърк се извърна. Рег заобиколи канапето и сложи подноса върху ниската масичка за кафе пред камината.
— Професор Хронотис… — подхвана Дърк.
— Рег — прекъсна го Рег. — Моля те.
— Чудесно — кимна Дърк. — Рег…
— Решето! — възкликна Рег. — Какво?!
— Онова, дето се плакне оризът в него. Решето. Опитвах се да си спомня как беше думата, макар и да не се сещам защо. Няма значение. Драги ми Дърк, изглеждаш така, сякаш ей сегичка ще избухнеш. Защо не седнеш и не се отпуснеш?
— Не, благодаря, ще се чувствам по-свободен, ако мога да си снова нервно, ако позволите. Рег…
Дърк се обърна, впери очи в тези на Рег и вдигна пръст.
— Трябва да ви кажа — рече той, — че знам тайната ви.
— А… мда, ъ-ъ… така ли? — смънка Рег, свел притеснено поглед. Току побутваше чашите и чайника. — Разбирам.
Чашите затракаха бясно. Той ги размести.
— Да, тъкмо от това се боях.
— И съществуват някои въпроси, които бихме искали да ви зададем. Трябва да ви кажа, че очаквам отговорите ви с най-голямо внимание.
— Така, така — смънка Рег. — Е, може би тъкмо сега му е дошло времето. Самият аз почти нищо не разбирам от последните събития и… мене самия ме е страх. Много добре. Питайте каквото искате. — Той внезапно вдигна поглед. Очите му блестяха.
Дърк кимна отсечено на Ричард, врътна се и закрачи из стаята, вперил сърдит поглед в пода.
— Ъ-ъ… — подхвана Ричард, — ъ-ъ… нас, такова, ни интересува да разберем как точно направихте онзи магически фокус със солницата снощи.
Въпросът като че изненада и порядъчно озадачи Рег.
— Магически фокус ли?! — възкликна той.
— Ъ-ъ… да — кимна Ричард. — Фокусът.
— О — предаде се Рег. — Е, ами що се отнася до магическата му страна, не съм убеден, че е редно да ви я обяснявам — нали знаете, правилата на Магическия кръг са много строги по отношение на разкриването на тези тайни. Крайно строги. Номерът обаче е впечатляващ, не мислите ли? — добави той лукаво.
— Хммм… да — отвърна Ричард. — През цялото време всичко си изглеждаше съвсем естествено, но сега… ами като си помисля, налага ми се да призная, че като че ли се втрещих.