— Е, хубаво — рече Рег. — Сръчност, нали разбираш. Тренировка. И накрая започва да изглежда съвсем естествено.
— Така си и беше — продължи да налучква пътя Ричард. — Направо се шашнах.
— Хареса ли ти?
— Беше много впечатляващо.
Дърк започваше лека-полека да губи търпение. Стрелна с поглед Ричард, за да му даде знак за това.
— И добре разбирам — твърдо продължи Ричард — защо за вас е невъзможно да ми го обясните. Просто бях любопитен, това е. Съжалявам, че попитах.
— Е — Рег вдигна рамене във внезапен пристъп на съмнение, — предполагам… е, ами щом си обещал твърдо да не казваш на абсолютно никого… Вероятно самичък можеш да се досетиш, предполагам, че съм използвал две от солниците на масата. Никой нямаше да забележи, че са две различни солници. Нали разбираш, ловкостта на ръцете мами окото, в частност някои очи около онази маса. Докато се бъзиках с вълнената си шапка и много хитро, макар да го казвам сам за себе си, симулирах непохватност и смущение, просто си пъхнах солницата в ръкава. Нали разбра?
Предишната му нервност беше изчезнала напълно, изтикана от удоволствието, с което демонстрираше занаята си.
— Всъщност това е най-старият номер на света — продължи той, — ала въпреки това изисква голяма доза умение и сръчност. После — то е ясно, след като изчаках малко — аз върнах солницата на масата, като просто се направих, че я подавам някому. Разбира се, за да изглежда всичко съвсем естествено, трябва да си тренирал години наред, но аз много повече предпочитам просто да я пусна на пода. Любителска работа, ама… Не можеш да я вдигнеш, а пък чистачките няма да я забележат поне две седмици. Случвало ми се е умрял дрозд да ми се въргаля под стола цял месец. Само че в случая не става въпрос за фокус. Един котарак го беше удушил.
Рег хвърли ослепителна усмивка.
Ричард почувства, че си е свършил работата, но нямаше и най-бледа представа докъде са стигнали по този начин. Метна поглед на Дърк, но онзи и пръста си не помръдна да му помогне. Така че се хвърли слепешката нататък.
— Да — кимна той, — да, разбирам, че всичко това може да се постигне с ловкост и бързина. Онова, което не разбирам обаче, е как така солницата се е навряла в гърнето.
Рег отново доби крайно озадачен вид, сякаш не разбираше за какво му приказват. Погледна Дърк. Онзи спря да се разхожда и се вторачи в него с грейнали, пълни с очакване очи.
— Е, ами че това… то си е съвсем ясно — рече Рег. — За него изобщо не трябват никакви фокуснически умения. Нали си спомняш, че по едно време отскочих да си взема шапката?
— Мммда… — проточи неуверено Ричард.
— Ами — обясни Рег — докато бях извън стаята, потърсих човека, направил гърнето. Естествено, това ми отне известно време. Към три седмици детективска работа, докато го проследя, и още два-три дена, докато онзи изтрезнее. А и малко мъчно успях да го навия да пъхне солницата в гърнето заради мене. После спрях за малко на едно място — да си сложа малко… ъ-ъ… пудра за прикриване на загара — и, разбира се, трябваше доста внимателно да преценя в кой момент да се завърна, така че всичко да изглежда съвсем нормално. В антрето се сблъсках със себе си — в такива случаи винаги се чувствам малко неловко, изобщо не знам накъде да гледам, но… ъ-ъ… ами, казах си го.
Усмихна се — доста пресилено и нервно.
Ричард се опита да кимне, но изведнъж се отказа.
— Ама вие какви ми ги говорите, да му се не види? — възкликна той.
Рег го погледна учудено.
— Ами нали вие казахте, че знаете тайната ми…
— Аз я знам — тържествуващо се ухили Дърк. — Той засега не я знае, макар че тъкмо той ме снабди с всички сведения, нужни ми, за да я разкрия. Позволете — продължи той — да запълня някои бели петънца. За да скриете успешно факта, че всъщност ви е нямало със седмици, докато всички около онази маса си мислят, че сте излезли за секунди, се е наложило да си запишете последното, което сте казали, за да можете после да уловите нишката на разговора колкото може по-естествено. Това е важна подробност, тъй като паметта ви далеч не е като едно време. Нали така?
— Като едно време. — Рег бавно заклати бялата си глава. — Едва си спомням какво беше едно време. Но да. Много си проницателен, щом си забелязал тази подробност.
— А след това идва и онази дреболия — продължи Дърк — за трите въпроса, които Джордж III е задал. На вас.
Това май му дойде съвсем изневиделица на Рег.
— Питал ви е — продължи Дърк, след като погледна в едно малко тефтерче, което беше измъкнал от джоба си — дали има някаква конкретна причина едно нещо да се случва след друго нещо и дали има някакъв начин всичко това да се спре. Но не ви ли попита също, и то на първо място, и дали е възможно да се пътува назад във времето или нещо такова?