— А стига бе, Родни! А стига бе, Родни нацелил някаква откачалка!
— Сигурно е бил луд. След това изведнъж го даде по тангентата и взе да приказва за някаква си птица. Каза, че онова за птицата било дрън-дрън открай докрай. Щяло му се да се отърве от онова за птицата. После обаче рече, че иде се оправи. Всичко щяло да бъде поправено. Като го рече, кой знае защо не ми хареса.
— Да беше дошъл с нас в бара. Голям майтап падна. Ние…
— Освен това не ми хареса как ми каза „довиждане“. Хич даже не ми хареса.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА…
— Спомняте ли си — рече Рег, — че като дойдохте, ви казах, че напоследък ми е тъпо, но по интересни причини?
— Много живо си го спомням — отвърна Дърк. — Че то беше преди десетина минути. Доколкото си спомням, вие си стояхте точно там, където сте и сега. И бяхте облечен тъкмо с тези дрехи, които носите в момента, и…
— Млъквай, Дърк — сряза го Ричард. — Остави горкия човечец да се изприказва, бива ли?
Дърк направи лек извинителен поклон.
— Точно така — кимна Рег. — Е, истината е, че вече седмици наред, дори месеци наред изобщо не съм използвал машината на времето, защото имам странното усещане, че някой или нещо се опитва да ме накара да я използвам. Започна като едва забележим подтик, а после захвана да ме облива на все по-силни и по-силни вълни. Страшно ме тревожеше. Налагаше се да се боря с него наистина много упорито, защото се опитваше да ме накара да направя нещо, което всъщност аз исках да направя. Според мене дори нямаше и да разбера, че нещо извън мене ми оказва натиск, а не просто собствените ми желания се опитват да ми се наложат, ако не беше фактът, че аз много внимавам, когато си позволявам да правя такива работи. Веднага щом започнах да се усещам, че нещо друго се опитва да ме превземе, работата тръгна наистина на зле и мебелите взеха да хвърчат из стаята. Това се отрази много зле на малкото ми джорджианско писалище — съвсем се повреди. Вижте белезите по…
— Снощи от това ли ви беше страх там, горе? — попита Ричард.
— Ох, да — почти зашушна Рег. — Ужасно, ама ужасно ме беше страх! Но беше само онзи кон, доста симпатичен впрочем, така че всичко си беше наред. Предполагам, че просто се е намъкнал там, докато съм търсел пудрата, за да прикрия загара си.
— Така ли? — обади се Дърк. — Ами нея къде ходихте да я търсите? Не се сещам за много аптеки, където да е особено вероятно да се навърта кон.
— О, има една планета, дето тука я знаят като Плеяди, и тамошният прах е тъкмо…
— Ходили сте на друга планета?! — прошепна Дърк. — За пудра?!
— О, че то не е далече — бодро отвърна Рег. — Нали разбираш, действителното разстояние между две точки в целостта на пространствено-времевия континуум е почти безкрайно по-малко от действителното разстояние между две съседни орбити на един електрон. Наистина много по-близо е от аптеката, а и не чакаш на опашки. Пък и аз все нямам дребни — ти да не би да имаш? Винаги бих предпочел квантовия прескок. Освен дето, разбира се, си навличаш после белята с телефона. Че има ли нещо по-лесно?
За миг придоби обезпокоен вид.
— Май сигурно си прав обаче, ако си мислиш онова, което смятам, че си мислиш — добави той тихо.
— А именно?
— Че съм свършил куп сложна работа, за да постигна съвсем мъничък резултат. Да развеселиш едно момиченце — колкото и сладко, прекрасно и тъжно да е то, — като че не е достатъчно, за да обясни… Е, сега, като го погледнете, то си е една доста грандиозна пространствено-времева операция. Няма съмнение, че би било много по-просто да й направиш комплимент за роклята. Може пък… призракът — ние тук говорим за призрак, нали така?
— Според мене — да, точно така — кимна бавно Дърк.
— Призрак ли?! — Възкликна Ричард. — О, хайде…
— Задръж! — прекъсна го троснато Дърк. — Моля ви, продължавайте — обърна се той към Рег.
— Възможно е… Възможно е призракът да ме е издебнал, когато не съм бил нащрек. Толкова се напрягах да не сторя определено нещо, че онзи лесно ме е вкарал в нещо друго…
— И сега какво?
— О, свърши се тя. Призракът си тръгна снощи.
— И къде ли, чудя се — Дърк се извърна и впери поглед в Ричард, — се е дянал?
— Не, моля те — изстена Ричард. — Недей. Още не съм сигурен, че съм съгласен да си говорим за машини на времето, а пък сега — те ти на призраци?!
— Значи, това било — процеди Дърк, — дето те е накарало да се изкатериш по стената?