Выбрать главу

Високо горе сред балдахина на дърветата на някоя от птиците току й щукваше по някоя съвсем необичайна мисъл, тя хвръкваше, пляскайки с криле, сред клоните и най-накрая кацаше на някое друго и, общо взето, по-хубаво дърво, където си седеше и обмисляше нещата на спокойствие, докато изневиделица не й щукваше пак същата мисъл, или пък не дойдеше време за ядене.

Въздухът беше пълен с миризми — лекия аромат на цветята, тежкия мирис на клисавия тор, покрил земята като килим.

През тора се провираха плетеници от корени, по тях растеше мъх, пълзяха буболечки. Сред една полянка в гората — празно мокро място сред кръг от дървета, проточили вратове нагоре — изведнъж, тихо и без да вдига шум, изникна най-обикновена бяла врата. След няколко секунди тя се пооткрехна с леко скърцане. Иззад нея надникна висок, мършав човек, примигна от изненада и тихо я притвори отново.

Няколко секунди по-късно вратата пак се отвори и иззад нея надникна Рег.

— Истинско е — заяви той, — кълна ви се. Излезте и проверете сами. — Той навлезе в гората, извърна се и кимна на другите двама да го последват.

Дърк пристъпи храбро навън. Известно време — колкото човек да примигне два пъти — той изглеждаше доста объркан, а после обяви, че е разбрал точно как става, че цялата работа очевидно е свързана с нереалните числа, които се намират между минималните квантови дистанции и определят фракталния контур на нагънатата Вселена, и че сам на себе си се чуди, че не се е сетил по-рано.

— Също като пльокалото за котки — обади се Ричард зад него.

Беше застанал на прага.

— Ъ-ъ… да, де, горе-долу така. — Дърк махна очилата си, облегна се на едно дърво и ги избърса. — Забелязал си, разбира се, че лъжа. Напълно естествен рефлекс при тези обстоятелства, както ми се струва, че би се съгласил. Съвсем естествен. — Той леко присви очи и пак си сложи очилата. Те почти веднага започнаха отново да се замъгляват. — Изумително — призна си той.

Ричард пристъпи навън доста по-колебливо и миг стоя, олюлявайки се, с единия крак в стаята на Рег, а с другия — върху мократа земя в гората. После пристъпи напред и се предаде напълно.

Упоителните изпарения моментално изпълниха дробовете му, а почудата при вида на това място — ума му. Извърна се и погледна вратата, през която беше минал. Продължаваше да си е най-обикновена каса с прикрепена към нея най-обикновена малка бяла врата, която се люшкаше отворена насам-натам. Само дето стърчеше сред открита гора и през нея ясно се виждаше стаята, от която току-що беше излязъл.

Заобиколи вратата, като че ли се чудеше, и всеки път, преди да пристъпи напред, опипваше с крак калната земя — не толкова от страх да не се подхлъзне, колкото от страх, че може да се окаже, че няма къде да стъпи. Погледната отзад, изглеждаше като най-обикновена каса на най-обикновена отворена врата, каквато трудничко бихте намерили сред една най-обикновена дъждовна гора. Той мина през нея изотзад, огледа се и отново видя — все едно че току-що пак беше излязъл оттам — квартирата на професор Урбан Хронотис от колежа „Сейнт Сед“ в Кеймбридж, която би трябвало да се намира на хиляди километри оттук. Хиляди ли? Ама къде изобщо се намираха те?

Вгледа се сред дърветата и му се стори, че съзира леко блещукане далече нататък.

— Това морето ли е? — попита той.

— Оттук се вижда малко по-ясно — извика му Рег, който донякъде беше изкачил един хлъзгав склон и сега пухтеше, облегнат на едно дърво.

Посочи с пръст.

Останалите двама го последваха — запромъкваха се с трясък сред клонките и предизвикаха порой от грак и недоволство сред невидимите птици горе.

— Тихият океан ли е? — попита Дърк.

— Индийският — отвърна Рег.

Дърк отново избърса очилата си и се втренчи през стъклата.

— О, да, разбира се.

— Да не сме на Мадагаскар? — обади се Ричард. — Бил съм там…

— Така ли? — вдигна вежди Рег. — Да, Мадагаскар е едно от най-красивите и поразяващи места на Земята и освен това е пълно с най-противни… изкушения за мене. Не, не сме там.

Гласът му леко потрепна. Той прочисти гърло.

— Не — продължи той. — Мадагаскар се пада… Чакай да видя ние къде сме… Къде е слънцето? А, да. Ей натам. Малко по на запад. Мадагаскар е на горе-долу осемстотин километра западно оттук. Остров Реюнион се пада горе-долу по средата.