Странно.
Влезе под душа и пусна силно горещата вода. Излезе и се заозърта за дрехите си. Не бяха в спалнята. Погледна в коридора и видя вратовръзка и чорапи. Взе ги и продължи нататък, намери ризата си, после панталоните. Влезе в дневна, много семпла и елегантна. Сакото му беше хвърлено върху канапето, обувките бяха на пода до него, на масичката имаше две недопити мартинита.
— Намери ли всичко? — извика Шарън.
— Да, благодаря.
Облече се и отиде в кухнята. Шарън тъкмо слагаше яйца в две чинии. Седнаха и започнаха да се хранят. Шарън бързаше — след час имаше час в козметичен салон, след това фотографите…
Кларк се усмихна.
— Заето момиче.
— Не съвсем. Само предварителна шумотевица преди следващия филм. Всъщност следващата седмица заминавам на почивка.
— Странно. Аз също.
— Къде отиваш?
— В Мексико Сити.
Шарън направи физиономия.
— Не ми харесва. Много е прашно. Трябва да почиваш, където отивам аз.
— Къде?
— В Сан Кристобал. Нов курорт на Карибите. Това обясняваше защо никога не бе чувал за него. Съвсем импулсивно Кларк попита:
— Защо не заминем заедно?
Шарън поклати глава.
— Не мога.
— Защо?
Тя се усмихна някак особено.
— Имам ангажимент. Може би следващата отпуска?
— Добре — отвърна той. — Може би следващата.
5
Взе такси до кея в Лонг Бийч, качи се в колата си и се замисли за станалото. Изведнъж се почувства много особено. Току-що бе прекарал нощта с Шарън Уайлдър — мечта за всеки мъж, — а не можеше да си спомни нищо. Беше спал в леглото й и бе ползвал банята й, беше закусвал в кухнята й и бог знае още какво.
И не помнеше нищо от всичко това.
Днес беше почивният му ден и идеята му беше да отиде в туристическата агенция и да уточни подробностите около пътуването си. Но беше озадачен, чувстваше се изваден от равновесие. Бръкна в джоба си и извади списъка с лекарите на Шарън Уайлдър.
Интернист, дерматолог, психиатър и тайнственият д-р Джордж К. Вашингтон.
Реши, без да има особена причина, да посети психиатъра.
Д-р Ейбрахам Шайн като че ли притежаваше две къщи. Едната се намираше близо до пътя и беше модерна и правоъгълна.
На вратата имаше табела с надпис „Кабинет“. По-назад по чакълена алея се стигаше до голяма къща, измазана с розова мазилка, усамотена сред добре поддържани храсти и цветя. Кларк паркира и влезе в кабинета.
Попадна в малка, но луксозна приемна. Две неща привлякоха вниманието му. Видя модерна скулптура — пресичащи се лъскави никелирани сфери. Видя и рецепционистка с големи очи и сфери, които не се пресичаха.
— Добър ден. Какво ще обичате?
— Аз съм… хм… доктор Кларк, Роджър Кларк…
— Имате ли записан час?
— Не, но…
— Съжалявам, но за да видите доктора трябва да си запишете час предварително.
— Всъщност исках да го видя само за няколко минути…
Рецепционистката поклати глава. Разклатиха се и други неща.
— Съжалявам. Доктор Шайн много държи на това. За да се срещнете с него, трябва да имате предварителна уговорка. В края на краищата — добави тя доверително, — ако хората започнат да идват безразборно, докъде ще стигнем?
И докато Кларк мислеше над думите й, добави:
— Не мога да преброя колко много хора — болни, объркани хора като вас — идват с молба да видят доктора само за няколко минути. А той си има график. Помислете за цялото страдание и нещастие, за тъжните заблудени души, които лекуваме тук.
— В Бевърли Хилс?
— Богатите хора — каза момичето строго — не са непременно щастливи.
Някак си, заради начина, по който го каза, Кларк имаше усещането, че цитира някого. Имаше известна представа кой може да е.
— Вижте, госпожице…
— Конър. Джанис Конър.
— Вижте, госпожице Конър, не търся медицински съвет за себе си.
— А за роднина? За жена ви?
— Не, не съм женен.
— Разбирам — каза тя. И започна да му се усмихва.
— Всъщност, госпожице Конър, въпросът е професионален и засяга наш общ пациент, мой и на доктор Шайн.
— Ами…
— И, госпожице Конър, знам, че може да прозвучи нахално, но…
— Да?
— Свободна ли сте за вечеря?
— Да — отговори тя.
— В осем?
— Да — повтори тя.
— А за срещата ми с доктор Шайн…
— Има свободен половин час — каза тя. — В десет и половина.
Кабинетът беше голям и обзаведен крещящо, като публичен дом. Кларк влезе и доктор Шайн се надигна от бюрото си.
— Доктор Кларк, нали? — попита Шайн.