— Казва се Артър Луис. Баща му е телевизионен продуцент и разполага с много пари. Това се отразява зле на момчето. Мога да кажа, че е жертва на заможността. Защо питате?
— Просто ми хрумна — отвърна Кларк.
След десет минути си бе тръгнал, а госпожа Шайн излезе от басейна, избърса се и попита мъжа си:
— Кой беше този?
— Лекар. Лекувал е някои от изпадналите в кома и се опасявам, че е озадачен. Не го каза направо, но си личи.
— И какво ще направиш?
— Нищо. Абсолютно нищо — отговори доктор Шайн с усмивка.
— Искаш да кажеш, че той е…
— Точно така. Той е.
— Горкият. Стори ми се сладък.
— Не се тревожи — каза доктор Шайн. — Ще се погрижат за него.
6
Когато се прибра, Кларк завари Питър Мос да го чака във фоайето на входа. Мос беше от „Уилсън, Спек и Лийб“ — фармацевтична компания. Както обикновено носеше голяма чанта, натъпкана с мостри.
— Здравей, Роджър. Тъкмо ти звънях, за да видя дали си си вкъщи.
— Хайде, качвай се с мен — каза Кларк.
Влязоха в асансьора.
— Имам страхотни нови неща този път — каза Мос и потупа чантата. — Страхотни.
— Какви? Антихипертензивни средства? — Напоследък няколко фирми бяха пуснали купища нови лекарства за регулиране на кръвното налягане и търговските им представители ги предлагаха като бесни.
— Не, това е старо. Вече имаме сибоцил.
Асансьорът спря на десетия етаж. Слязоха и Кларк отключи вратата на апартамента си.
— Сибоцил? Какво е това?
— Нов препарат. Клиничните изпитания свършиха току-що. Федералната администрация по лекарствата ще пусне лиценза след седмица.
— Това ясно де. Питам какво е?
— Нещо чудесно — отвърна Мое, седна и отвори чантата.
Кларк свали сакото и вратовръзката си.
— Да, но какво?
— ФАЛ току-що приключи изследванията. Тестове върху плъхове и маймуни. Известно време не смятахме, че ще можем да го продаваме, защото предизвикваше токсични реакции при жълт щраус.
— Сериозно?
— Да. Изглежда, птиците губят разсъдъка си. Губят желание да крият главите си в пясъка. Разбира се, това засяга само женски щрауси.
— Кой откри този ефект?
— ФАЛ. Там откриха също и че кътниците на младия мантиест павиан придобиват странен кафяв цвят. Това също беше пречка.
— Разбира се. А приложението при хора?
— Ами, знаеш как е. При тези особени реакции при животните от ФАЛ не искаха да дадат зелена светлина за клинични изпитания. А след историята с норвежкия плъх…
— Каква е пък тя?
— Ами, откриха, че прилагането на медикамента при норвежки плъх, изследователска разновидност К-23, предизвиква неконтролируемо повръщане.
— Жалко — каза Кларк.
— Приеха, че се задейства някаква чувствителна хеморецепторна зона в медулата.
— Естествено.
— Ама не е — възрази Мое. — В края на краищата може да има както периферен, така и централен ефект.
— Да — призна Кларк. Отдавна се бе научил, че трябва да оставя Мос да приказва известно време. Като повечето търговски представители, той беше завършил колеж по бизнес администрация. Нямаше понятие от наука и медикаменти, но четеше статиите от списанията и усърдно ги запаметяваше.
— Разбира се — продължи Мое, — има един проблем. За да се стигне до повръщане, са давали доста големи дози.
— Така ли?
— Всъщност са прилагали дози колкото собственото тегло на плъховете.
— Ясно.
— Едва ли се касае за психологическо състояние. Я си представи например да дадеш на стокилограмов мъж сто килограма пеницилин? Всеки ще повърне. Въпреки това онези от ФАЛ станаха подозрителни — продължи Мое, — преди да започнем клиничните изпитания. Проведоха се в Балтимор, Кливланд и Чикаго и, за щастие, всички резултати бяха добри. Сибоцил се представи фантастично.
Мос бръкна в чантата си и извади малък флакон розови капсули.
— И ето го вече тук! — извика той театрално и тикна флакона в ръцете на Кларк.
— Много хубаво — отвърна Кларк и огледа флакона.
— Сибоцил — продължи Мос — е истинско лекарство чудо. Спира сърдечни аритмии, действа като бронходилатор, има директен диуретичен ефект, стимулира миокарда и увеличава свиването му, той е бактерицидно средство, стимулира централната нервна система и е седатив.
— Стимулант и седатив?
— Странно изглежда — каза Мое, — но е така. Лекарство чудо, казвам ти. Можеш да го даваш за всичко освен за морбили и трипер.
— Забележително — каза Кларк и се намръщи. — Странични ефекти?