— Никакви.
— Никакви?
— Абсолютно никакви. — Мос се засмя. — Има толкова много терапевтични ефекти, че не остава място за странични, нали?
— Някакви противопоказания? — Интересуваше се в какви случаи лекарството не може да се прилага.
— Сравнително малко са. Има едно-две.
— Какви?
— Ето — каза Мое. — Давам ти литературата. — Стана и си погледна часовника. — Време е да тръгвам. Искаш ли да ти оставя още нещо?
— Аспирин — каза Кларк. — Боли ме глава.
Мос се намръщи.
— Имаме нещо по-добро от аспирин. Опитвал ли си фенимол?
— Не.
— Страхотен препарат. Антипиретично и противовъзпалително средство, много силно обезболяващо действие. Няма странични ефекти. И действа много добре при рак на дебелото черво, ако имаш такъв…
— Нямам.
— Добре де, върши чудесна работа и при главобол. Просто е фантастично.
— Пристрастяване?
— Ами… да, но…
— Ще взема аспирин — каза Кларк.
Мос му го даде със съжаление. Когато си тръгваше, Кларк го попита:
— Между другото, Пит, нали следиш експерименталните лекарства?
— Е, опитвам се.
— Да си чувал за нещо, което променя цвета на урината?
— Как да го променя?
— Става синя.
— Синя? Не. Защо?
— А за лекарство, което предизвика кома?
Мос се засмя.
— Не мога да си представя пазар за такова нещо.
— И аз — каза Кларк. Но шегата го накара да се замисли — ами ако Шарън Уайлдър и Артър Луис не бяха взели препарата случайно? Ако го бяха вземали с някаква цел, поради конкретна причина, а комата се е оказала неочакван страничен ефект…
Поклати глава. Дори не беше сигурен, че Шарън или ангелът са вземали някакъв медикамент.
След като Питър Мос си тръгна, Кларк взе флакона сибоцил и прочете страничните ефекти, показанията и противопоказанията:
Противопоказания: Сибоцил не трябва да се прилага при пациенти с диабет и повишено кръвно налягане, бременни жени, мъже над 40-годишна възраст, деца, юноши и хора с късогледство и зъбен кариес. Във всички останали случаи препаратът може да се прилага безопасно.
— Страхотен медикамент — каза Кларк, смачка листовката и занесе флакона в банята. Изсипа капсулите в тоалетната и пусна водата. Видя как розовите капсули изчезнаха във водовъртежа.
7
Седна в апартамента си и се замисли над случилото се с него. Реши, че всичко това е много странно и много неясно. Разбира се, би могъл да звъни по телефона още. Би могъл да се свърже с другите лекари на Шарън Уайлдър, с Джордж К. Вашингтон, който и да беше той. Имаше обаче особеното чувство, че от това не би произлязло нищо, а междувременно трябваше да планира пътуването си до Мексико. Тъкмо се канеше да се обади на туристическата агенция, когато телефонът иззвъня.
Беше Хари, стажантът.
— Слушай, Родж, реших, че трябва да знаеш. Току-що се обади Андрюс, шефът по медицинските дейности. Искаше да му кажа за пациентите със синя урина.
— Така ли?
— Да. Казах му за двата случая, които имаше ти, и му ги описах.
— И?
— Благодари ми и затвори.
— Без обяснение?
— Без обяснение. Но няма да се изненадам, ако ти се обади.
— Добре — отвърна Кларк. — Благодаря.
Почти веднага щом затвори телефонът иззвъня пак.
— Доктор Кларк.
— Кларк, обажда се Джордж Андрюс.
— Здравейте, доктор Андрюс.
— Кларк, обаждам се във връзка с пациенти, които си преглеждал. Член на Ангелите на ада, на име Артър Луис, по прякор Малкия Исус и…
— Шарън Уайлдър.
— Да. Точно така… — Андрюс сякаш се изненада. — Как се сети?
— Двамата бяха с еднакви симптоми.
— Точно за това исках да поговорим. Както разбрах, били са докарани в кома, без следи от травми, никакви кардиологични или респираторни аномалии и никакви последващи реакции, след като са се съвзели. Така ли е?
— Да, доктор Андрюс.
— И двамата са уринирали синьо?
— Да, доктор Андрюс.
— Причината да се интересувам е, че ми се обади Мърдок от болница „Сан Франциско Дженерал“. Те често си имат работа с наркомани от Бъркли и откачалки от Хашбъри[2]. Вчера при тях са постъпили петима пациенти в кома, след полицейска акция. Колегите не знаели какво да правят с тях, затова изчакали и всички дошли на себе си. Урината на всички е била синя. Мърдок питаше дали и ние не сме имали пациенти с подобни симптоми.
Кларк се намръщи.
2
Квартал на хипита в Сан Франциско, наречен така подигравателно, като комбинация от името на Хайт-Ашбъри (заможен квартал в същия град) и хашиш — Б. пр.