— Добре — каза жената, кимна към една камера и каза на Кларк: — Погледнете насам.
Кларк погледна. С периферното си зрение видя жената да натиска бутон. Камерата се включи.
Произнесете името си силно и ясно, за да го запише апаратурата ни.
— Доктор Роджър Кларк.
— Не, не — възрази жената. — Само името.
— Роджър Кларк — натърти той.
— Благодаря — каза жената и извади формуляр. — Подпишете тук, ако обичате. Отказ от претенции.
— Отказ?
— Рутинна процедура. Искате ли да се срещнете с доктор Вашингтон, или не?
Кларк подписа. Всичко беше толкова странно, че не му се искаше да спори.
— Благодаря — каза жената и наведе глава над бюрото си.
Кларк продължи след гарда към асансьора. Докато крачеха по коридора, четеше елегантните табели на вратите:
СИНХРОЛАБОРАТОРИЯ АЛФА-ВЪЛНИ
ЗВЕНО СПАСЯВАНЕ
КУЧЕТА К
ХИПНОЗА 17
БЯЛА ОКОЛНА СРЕДА
— Какво работят тук? — попита Кларк.
— Какво ли не — отговори едрият охранител.
С асансьора се качиха до втория етаж. Тръгнаха по друг коридор и стигнаха до врата, на която пишеше СУБГРУПА ЕНЕРГИЯ. Гардът отвори и кимна на Кларк да влезе.
Една секретарка пишеше писмо — слушалките й бяха включени в диктофон. Тя го изключи и махна слушалките.
— Доктор Кларк? Доктор Вашингтон ви очаква. — Натисна един бутон на интеркома. — Заповядайте, влезте.
Кларк мина през друга врата и попадна в най-разхвърляния кабинет, който бе виждал. По стените имаше рафтове, отрупани с книги, брошури и хвърчащи листа. По пода и бюрото бяха струпани непокорни купчини книжа и списания. Иззад бюрото се надигна слаба бледа фигура.
— Аз съм Джордж Келвин Вашингтон. Седни, ако обичаш.
Кларк се огледа за място за сядане. Имаше стол, но той беше затрупан с ръкописи и списания.
— Просто ги махни тия боклуци — каза доктор Вашингтон. — Бездруго не са важни. Настани се удобно.
После седна зад купчините на бюрото, разчисти нещо като пролука, така че да вижда Кларк, и каза:
— Дошъл си за работата.
— Да, аз…
— Добре, добре. Изглеждаш умен млад човек. Не съм изненадан, че интересът ти към „Адванс Инкорпорейтед“ се е пробудил.
— Да, това…
— Няма съмнение, че работата при нас ще ти се стори интересна и ще те амбицира. Действаме на предните линии в няколко изследователски области. На самия фронт.
— Виждам — каза Кларк, но не виждаше.
— Ако съм разбрал правилно — каза Вашингтон, забил поглед в бюрото, — си се занимавал с фармакология.
— Да — каза Кларк. Питаше се откъде знае Вашингтон. Питаше се какво гледа там, на бюрото си.
— Апликацията ти за работа — добави Вашингтон — е в ред. Достатъчно подробна. Излишно е да казвам, че най-силно ни интересува опитът ти в областта на клиничните изпитания на медикаменти в националните институти. Занимавал си се с това вместо военна служба, нали?
— Да.
— Добре. Отлично. И имаш известен опит с клинично тестване на медикаменти върху хора?
— Ограничен.
— М-м-м. Колко ограничен?
— Ами, проведохме няколко изследвания с експериментални препарати против рак…
— Да, да, тук е записано — каза Вашингтон и посочи листа. — Препарати против рак с наименования JJ-4225 и AL-19. Контролирани слепи клинични изпитания с участието на четирийсет и на шейсет и девет души. Така ли е?
— Да. — Кларк се намръщи. Не беше попълвал никаква апликация. Определено никога не бе записвал каквото и да било…
— Добре, това е чудесно — продължи Вашингтон.
— Много добре. Несъмнено искаш да знаеш каква ще е работата ти тук, ако решиш да се присъединиш към нашия екип.
— Наистина бих искал.
— Ще ме разбереш, ако не съм съвсем конкретен — продължи доктор Вашингтон и се почеса по носа.
— Ние не сме секретна организация, но се налага да сме внимателни.
— Работите ли по много правителствени задания?
— За бога, не! Не работим по никакви правителствени задания. Някога се занимавахме с това, но този етап отмина. Изцяло. — Доктор Вашингтон въздъхна. — Работата ти ще бъде свързана с взаимодействието на системите в организма с химически съединения, които въздействат върху голям брой физиологически системи. В повечето случаи една от тези системи е нервната, но това няма да е така винаги.
— Значи става дума за изпитания на лекарства?
— Така да се каже, да.
— Не съм сигурен, че разбирам.
— Добре — каза Вашингтон. — Да вземем моята работа. Аз самият съм биофизик. Работя по стереохимичните взаимодействия на алостеричните ензими. Предизвикателството е сериозно.