— Да. В Сан Кристобал. След като кацнеш там, откриваш, че си в най-великолепния, идеално оборудван фантастичен курорт. Ще се влюбиш. Ще се насладиш на всяка минута от престоя си.
— Но… какво правиш там? Тенис, плуване, голф? Какво?
— Всичко — каза Рон. — Фантастично е.
Кларк седна. Гледа Хармън дълго, после каза:
— Потвърди полета ми за Мексико Сити.
— Правиш голяма грешка — възрази Хармън.
— Искам да замина за Мексико.
— Мексико е нищо.
— Искам да отида там.
— Ти си луд — каза Хармън и отново бръкна в чекмеджето с папките.
9
В осем Кларк се срещна с Джанис Конър в „Орлоф“. Тя беше с черна рокля, изрязана толкова ниско, колкото позволяваха конструкторите на сутиени. Косата й беше вдигната възможно нагоре, доколкото бе успял фризьорът й. Изглеждаше елегантна и доста опасна.
— Жестока си — каза той.
— Благодаря — отговори тя.
„Орлоф“ не беше от ресторантите, в които Кларк ходеше често. Първо, беше много скъп. Второ, беше прекалено холивудски.
Огледа се и видя няколко звезди. Съвсем откровено не обичаше Холивуд. Смяташе, че е лекомислен, глупав, суетен и егоцентричен. Но в Холивуд имаше блясък, а Джанис сякаш се къпеше в този блясък.
Докато чакаха за маса, Джанис му каза, че някога била мажоретка в Калифорнийския университет, че е завършила психология и така е започнала работа при доктор Шайн. Той бил наистина интересен човек, с теории за хипнозата и така нататък. Знаел ли Кларк, че е лекувал множество вещици?
— He — отговори Кларк, — не знаех.
— Е, така е — каза Джанис Конър.
Поръчаха вечеря. Донесоха им виното. Когато им напълниха чашите, Джанис бръкна в чантата си, извади хапче и го глътна с вино.
— Какво беше това?
— Хапче за глава. Боли ме главата.
— Но какво беше?
— Нещо ново. Фенимол.
— Води до пристрастяване.
— Глупости — каза Джанис Конър. Усмихна му се и се наведе към него над масата, при което деколтето й се разкри в пълния си блясък.
— Не те ли тревожи това?
— Никак. Ако беше опасно, кой лекар би ми го предписал?
— Не знам. — Кларк поклати глава.
— Никой — добави Джанис и му се усмихна. — Толкова си сериозен.
— Не чак толкова.
Дойдоха предястията. Когато свършиха, Джанис бръкна в чантата си и извади друго хапче, лапна го и го преглътна с вино.
— А това какво беше?
— Предпочитам да не казвам.
— Защо?
— Малко е неловко.
— В какъв смисъл?
— Ами, чувствам се напрегната, това е всичко. Мепробамат, двеста.
— О…
— Вземам го, когато съм напрегната.
— О…
— Но това не означава нищо. Нямам предвид нищо лично. Честно казано, намирам те много привлекателен. Ти на нещо ли си?
— На какво нещо?
— Знаеш. Нещо за удоволствие.
— Не.
— Това е изненадващо — каза Джанис. — Мисля си, че щом лекарите имат достъп до всичките онези неща, биха…
— Имаме достъп.
— И не вземаш нищо? Слушай, веднъж бях на декс[3] цяла седмица. Чувствах се невероятно. Никога няма да го забравя.
— Кое?
— Правил ли си някога любов на декс? Целта ми не е да те накарам да се чувстваш неловко. Просто питам. Правил ли си го, когато си на декс? Страхотно е. Фантастично.
— О…
— Просто е страхотно. — Джанис бръкна в чантата си и извади още едно хапче. Глътна го и каза: — Това е знаеш какво.
— О…
— Да. — Ръгна го с лакът в ребрата.
Апартаментът й беше малък и стилен, с модерно пестеливо обзавеждане. Кларк се огледа.
— Притесняваш ли се? Ето, вземи това.
Отвори малка кутийка на масичката и извади от нея малко сиво хапче. Подаде му напитка.
— Хайде, вземи го.
— Какво е това?
— Б дванайсет. Двайсет и пет микрограма. Наистина ще те извиси.
Той поклати глава.
— Не, благодаря.
— Стига, вземи го.
Той погледна хапчето — беше съвсем малко в дланта му.
— Нямам нужда от това.
— Нужда? Разбира се, че нямаш. Обаче ще се почувстваш по-добре, така или иначе. Виж, вземал ли си някога аскорбинова киселина? Голяма доза имам предвид, например две хиляди и четиристотин милиграма дневно? Знаеш ли как те кара да се чувстваш? Все едно трептиш отвътре? Е, това е по-добро.
Той продължи да възразява още малко, но тя настояваше и накрая той лапна хапчето и го преглътна с мартини. Беше направила много силно мартини — остави пареща диря чак до стомаха му, където направи всичко топло и сияйно, горещо червено и пламтящо — стомах, който светеше като сигнална светлина и прозираше през кожата, фланелката, ризата му…
3
Вероятно става дума за dextromethorphan — препарат, който потиска кашлицата и се използва като съставка в множество официални лекарства. При предозиране действа като дисоциативен халюциноген. — Б. пр.