Выбрать главу

— Какво друго знаеш?

Джери Барнс отпи глътка мартини и пак разтри лицето си. Като че ли се разбуди.

— „Адванс“ е странна птица. Стартирала е преди две години е шепа гении в областта на биологията. Тогава са били във Флорида. Първоначалната група, която включва президента, тип на име Харви Блъд, е от океанолози.

— Сериозно?

— И се занимавали с изследвания за правителството. Открили нещо, наречено ВЗА.

— Което е?

— Вирусно заболяване по акулите, предавано чрез… половите секрети или каквото там правят акулите.

— Това ли значи ВЗА?

— Значи „венерическо заболяване по акулите“, наречено на местен жаргон „трипер на перките“.

— Джери, майтап ли си правиш?

— В три посред нощ? Стига глупости.

— Джер-р-и-и, бей-би…

— Минутка, мила — каза Джери и си наля още едно мартини. — Родж, бога ми, бива си я, наистина. Няма да повярваш. Само бях чувал да се говори за такива момичета…

— „Адванс“ — напомни му Кларк.

— Да, „Адванс“. Добре. Та значи открили оная рибешка болест, изолирали вируса или каквато проклетия е там, и го продали на правителството за яки пари. Щяло да стане голям пробив в биологичните оръжия. След това се захванали да изследват аризонската сънна болест.

— Аризонска…

— Ш-ш-ш. Да. Аризонска сънна болест. Още една болест, която изобретили. Пренася се от осмокраката личинка на една гъсеница по пелина, от северозападна Аризо…

— Надявам се — чу се глас, — че не развалям партито.

Кларк се обърна. На вратата на спалнята стоеше момиче, облечено с горнище на мъжка пижама и сънливо смръщено.

— Линда, това е Роджър. — Джери въздъхна. — Роджър е смахнат доктор.

— О… — каза Линда. Прешляпа боса през стаята до хладилника и си наля питие. — Личи му, че е смахнат.

— Освен това си тръгва — каза Джери и погледна строго Кларк, който се бе зазяпал по краката на момичето. Бяха много хубави.

— Да, тъкмо си тръгвах — потвърди Кларк. — Обаче, за „Адванс“…

— Добре, значи така. „Адванс“ започва с тези две болести и ги продава на правителството за големи пари. После потъва в частния сектор. Изцяло. Сега се занимава с други неща.

— Какви?

Джери сви рамене.

— Изглежда, никой не знае. Носят се слухове, че е контрол над мисленето, разни субстанции, генно инженерство… безумни неща. Но никой не знае със сигурност. — Въздъхна. — Все едно, не се продава. Доволен ли си?

— Да — каза Кларк. Глътна мартинито и стана.

— Лека нощ, смахнат докторе — каза Линда със сънена усмивка. — Приятно ми беше да съм с теб.

— Още не си била с него — обади се Джери.

— Да — каза Линда, — но човек никога не знае.

12

Време за пътешествие

— Още една! Така!

Светкавиците бляскаха.

— Сега от другата страна! Точно така! Може ли да видим мъничко краче, госпожице Уайлдър!

Светкавиците — бели, беззвучни експлозии във въздуха. Фотографите се суетяха, щураха се около нея.

— Дайте ни усмивка, госпожице Шарън! Още една!

Тя се обръщаше, махаше с ръка, усмихваше се, после тръгна към стълбата на самолета.

— Това е то, момчета.

— Ау! Шарън.

— Само още една, Шарън.

— Госпожице Уайлдър…

Но тя вече се качваше по стълбата и след миг потъна във вътрешността на машината. Мина между седалките, за да стигне до мястото си в първа класа.

Роджър Кларк я чакаше. Беше видял всичко през илюминатора.

— Боже! Фотографи! — изпъшка Шарън и се отпусна на седалката. — Мразя да позирам. И в тези дрехи! Харесва ли ти костюмът ми?

Бе с костюм от черна кожа със строга кройка и с червен шал на шията.

— Костюмът ти е чудесен — каза Кларк.

— Толкова си сладък — каза Шарън и го целуна по бузата.

Облегна се назад и закопча колана на седалката.

— Е, време е за пътешествие, скъпи.

— Така изглежда.

— Много мило направи, че дойде — каза тя, — особено така внезапно. Чувствах се ужасно, когато ти се обадих.

— Радвам се, че се обади.

Чу се вой и реактивните двигатели заработиха. Последните пасажери се изнизаха през прохода и заеха местата си. Стюардесата затвори вратата.

Отдръпнаха стълбата.

— Ще бъде чудесен полет — каза Шарън. — Така реших.

Кларк попита:

— Как точно ще летим?

— Нищо особено — отговори тя. — Първо директно до Маями. След кратък престой се качваме на полет за Насо. Оттам вземаме хидроплана за Сан Кристобал.

— И къде е Сан Кристобал?

Шарън се засмя.