— Глупчо, това е част от програмата. Никой не знае. Тайна.
Кларк си спомни билетите в спалнята й. Бяха платени от „Адванс“.
— А ти откъде научи за Сан Кристобал?
Шарън въздъхна.
— Ах, вие, докторите. Никога не се отделяте от пациентите достатъчно дълго, за да…
Взе последния брой на бордовото списание, прелисти го набързо и накрая намери каквото търсеше. Подаде списанието на Кларк.
Рекламата, на цяла страница, гласеше:
РАЙСКИ ОСТРОВ
Всичко под слънцето
Никога досега не е имало такъв курорт! Коя е Вашата игра — тенис, плуване, балминтон, гмуркане, дълбоководен риболов, лов (глигани), волни ски — райският остров притежава най-доброто, най-модерното оборудване за всичко. Или може би предпочитате да прекарвате времето си в нашето казино, да танцувате и да се наслажлавате на кухнята, в някой от нашите дванайсет различни клуба. Тук за вас е осигурено всичко, под ръководството на нашите чудесни мениджъри.
Слънцето, разбира се, се грижи само за себе си.
Райски остров: никога досега не е имало нещо подобно.
Имаше и голяма цветна снимка на бряг, кей с яхти, а по-навътре, на сушата, сред тучни морави и в сенките на палми, огромен бял курортен комплекс с хотели, тенискортове и басейни. Беше невероятно красиво.
— Тези реклами се пускат от седмици — каза Шарън. — Всички говорят за това. Всички ще отидат. Казват, че когато е готов, ще бъде курортът на столетието.
— Не е завършен?
— Не е. Сан Кристобал — това е истинското име на острова — е с площ от пет квадратни мили. Компанията, която го разработва, твърди, че няма да го завърши за двайсет години.
— Коя компания е това?
Шарън сви рамене.
— Някаква американска корпорация.
Той я погледна изпитателно.
— „Адванс“?
— Какво „Адванс“?
— Корпорация „Адванс“ — каза Кларк.
За момент тя го изгледа озадачено, после се разсмя.
— Наистина си ме проверявал, нали? Това е фирмата на Джордж. Той е толкова сладък… обаче не, „Адванс“ няма нищо общо с това.
— Откъде знаеш?
— Знам, защото Джордж ми каза. Те се занимават с какво ли не — електронно контролиране на мозъка, противозачатъчни — но не и с курорти, скъпи.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. — Гледаше го някак странно, като че ли щеше да се ядоса.
— Откъде взе билетите? — попита той.
Тя поклати глава.
— Плачеш за наказание.
— Най-обикновено любопитство.
— Джордж ги взе — каза тя. — Виж, в началото планът беше да тръгна с него.
— О…
— Но той се отказа в последната минута. Заради някаква конференция по ензимите в Детройт. — Шарън погледна през илюминатора. Самолетът рулираше по пистата. Изведнъж ускори, набра скорост, започна да се издига. — А сега — добави — искам да сменя темата.
След час, когато им сервираха напитки, Кларк каза:
— Беше права за едно. Наистина те проверих. Дори се срещнах с Ейбрахам Шайн.
— Той е мил човек — отвърна Шарън и хапна малко от ордьовъра със скариди.
— Спомена, че си се тревожела заради някакви корпорации.
— Да съм се тревожела? Нищо подобно. — Лапна една скарида. — Бях ужасена.
— Защо?
— Не знам. Беше някакъв ирационален страх. Има толкова много огромни сложни компании, а аз съм само едно малко човече, съвсем само. Чувствах се… безсилна.
— И се тревожеше, защото…
— Защото чувствах, че ме контролират — отговори тя и кимна. — Така е. Беше ужасен период от живота ми. Вечер си лягах и чувствах, че някаква гигантска корпорация ме манипулира, както стопанин кучето си, зад кулисите, дърпа невидими конци. Имах чувството, че от мен не зависи нищо, че ме подхвърлят насам-натам.
— Защо се чувстваше така?
— Виж — каза тя и отпи от питието си. Лицето й вече беше поруменяло от предишната напитка — изглеждаше млада, хубава и много секси.
— Ще ти кажа нещо. Животът на едно младо момиче в този град — имам предвид Лос Анджелис — е доста труден. Искаш да влезеш в бизнеса и растеш с тази мисъл, е тази мечта, колко хубаво ще е да ходиш по премиери с лимузина, с рокля от шифон и бяло кожено палто… След това започваш да работиш по въпроса — напускаш училище на шестнайсет и си казваш, по дяволите алгебрата, аз ще правя филми, започваш работа. Намираш си агент. Аз имах един глупак, Мори Сандуел. Той уреждаше срещи с продуценти, представяше ме тук-там. Продуцентите обясняваха колко е трудно да пробие новачка, как едно начинаещо момиче има нужда от напътствията на човек с опит в бизнеса, човек с контакти. И така, свързваш се с контактите, продължаваш с напътствията, защото си мечтаеш за онази премиера, за слизането от лимузината и името ти над входа на кината. Чудна мечта.