Тя остави чашата.
— И един ден се събуждаш и осъзнаваш какво правиш — висиш с шайка старци по хотелските стаи, пиеш прекалено много, смееш се насила пак прекалено много. И в замяна получаваш третостепенна роля в треторазряден филм.
— И после?
— После попадаш на някой като доктор Шайн. Той беше много добър с мен. Измъкна ме от мислите за манипулиращите корпорации, показа ми нещо друго. Накара ме да повярвам, че мога сама да управлявам съдбата си. И така, разкарах агента, намерих си друг и започнах отначало. Започнах да играя по нови правила — мои правила — и се получи съвсем различна игра.
Впери поглед в него и добави:
— И побеждавам. Вече побеждавам.
В Маями валеше — студен октомврийски дъжд, предвестник на урагана, който се надигаше на юг. Имаха два часа престой на летището и тръгнаха да се разхождат заедно, да гледат витрините на магазините. Хапнаха по един хамбургер с питие. След това Шарън каза, че иска да пробва пуловери в един от магазините на летището. Кларк продължи сам. Тръгна безцелно, без да обръща внимание на нищо. И тогава се усети.
Наблюдаваха го. Нисък мъж с прозрачен дъждобран, под който се виждаше измачкана синя риза.
Кларк продължи още малко, после се обърна.
Мъжът пак беше зад него. Имаше спокойна, безизразна физиономия. Кларк се зачуди дали не е бил сред пътниците в самолета, но не можеше да си спомни това лице.
Когато се качи на полет 409, от Маями за Насо, Ню Провидънс, беше нащрек. Мъжът с дъждобрана не се качи. Странно. Шарън вече беше на мястото си.
Той седна до нея и попита:
— Намери ли си нещо?
— Не — отговори тя. — Не ми хареса нито един.
В Насо слънцето грееше през пелена от влажни изпарения. В малкия терминал ги посрещна представител на Райския остров, преведе ги през бахамската митница със забележителна лекота, после ги изведе до чакащ автобус. Беше нормален автобус, само дето беше боядисан в огненочервено и топло оранжево, а отстрани с черни букви пишеше: ЕКСПРЕС РАЙСКИ ОСТРОВ.
Качиха се и им дадоха грозде и други плодове, а мъжът обясни, че автобусът ще ги отведе до хидроплана.
— Това е временна организация, приятели — заяви мъжът. — Все още не сме построили писта на самия Райски остров. Работим по това. Разбира се — добави, — за повечето хора хидропланът е истинско преживяване, истинско преживяване.
Кларк гледаше през прозореца през цялото време, докато траеше скучното пътуване от летището до пристанището на Насо, разположено под било, на което имаше стара крепост. Автобусът стигна до самия кей и спря пред голям хидроплан. Всички се качиха.
Пасажерската кабина беше тъмна — илюминаторите бяха закрити с черна боя.
— Значи е истина — отбеляза Кларк.
— О, да — отвърна Шарън. — Местоположението е голяма тайна. — Усмихна се. — Разбира се, това е само рекламен трик. Досега десетки хора с яхти и частни самолети са открили острова и са записали координатите му. Но е хубав трик.
Веднага щом самолетът се издигна във въздуха сервираха напитки, но Кларк отказа. Беше уморен, а тъмната кабина без илюминатори предразполагаше към сън. Вероятно беше задрямал, защото се сепна от равномерното поклащане на хидроплана и отвори очи. Не чуваше рева на двигателите.
— Какво стана?
— Кацнахме — отговори Шарън с усмивка. — Току-що го привързаха към кея.
Пътниците започваха да се изправят и да се протягат в прохода между седалките.
— Ако сме привързани за кея, значи… — почна Кларк.
— След няколко минути ще сме на Райския остров — каза Шарън и се усмихна, разцъфнала от радостно вълнение.
Отвориха предната врата и в кабината нахлу слънчева светлина.
13
Първото му впечатление беше от въздуха — чист и топъл, изпълнен с непознати ухания. Макар че слънцето залязваше зад далечните хълмове и небето започваше да аленее, въздухът си оставаше топъл, раздвижван от лек ветрец. Напълни дробовете си и се огледа.
На кея се тълпяха носачи и пътници с багаж, обаче когато вдигна поглед, видя гладък бял плаж, на който се плискаха малки вълнички. По-нататък имаше постройка, която, изглежда, беше хотелът. Не видя тенискортове и басейни като в рекламата и реши, че са на друго място.
Макар и наскоро построен, хотелът беше странен на вид — в испански стил, с множество арки, които водеха към малки градини и тераси. Навсякъде имаше цветя, които освен с цвят изпълваха мястото и с аромати. Шарън плесна с ръце.