На следващия ден игра тенис с Шарън и откри, че тя играе яростно — истински боец. Беше с много къса пола и много прилепнала блузка и използваше всяка възможност, за да го разсейва с чара си. Би го жестоко първия сет. Следващите два той се бори отчаяно и спечели третия с 22 — 20. След това, изтощени, разгорещени и весели, плуваха в басейна с олимпийски размери и се излегнаха на слънце, за да съхнат. Вечеряха в ресторант с местна кухня: поръчаха си скариди и други странни неща, но всичко беше отлично. Любиха се страстно, след което той заспа непробудно.
Следващият ден беше повече или по-малко същият. На по-следващия се качиха на ветроход и обиколиха северния нос на острова, покрай неземно красив скалист бряг. Гмуркаха се в топли води, гъмжащи от риби с ярки цветове, които се разбягваха подплашени.
Кларк се чувстваше чудесно.
На следващия ден игра тенис толкова енергично, че скъса кордата на ракетата си. Шарън се смя, той я покани на питие и рано следобед отидоха в стаята му.
И така минаваше времето, ден след ден. От време на време някой от другите гости — а Кларк смяташе, че са необикновено приятни и интересни хора — идваше при тях и казваше: „Нали е фантастично? Нали е идеално!?“
И Кларк се съгласяваше. Беше абсолютно, напълно, тотално идеално.
Събуди се посред нощ със странна внезапност — в един момент беше заспал, в следващия се оказа съвсем буден, вперил поглед в тавана.
Нещо не беше наред.
Осъзна го с плашеща увереност. Нещо не беше наред. Не можеше да определи какво е, но беше съвсем сигурен.
Лежеше в леглото и се ослушваше.
Чу звуците на океана — вятърът ги донасяше през отворената врата на терасата. Чу писукането на някаква нощна птица, скрита в дърветата някъде около хотела.
Иначе нищо особено.
Седна в леглото. Стаята беше позната, неговата стая, неговото легло, неговото бюро в ъгъла, с писмото до Рон Хармън от „Аеро“, което беше започнал да пише, но така и не бе довършил.
На едната стена беше подпряна тенисракетата със скъсаната корда.
Всичко изглеждаше съвсем нормално.
Надигна се бавно, чудеше се какво е прекъснало съня му. Стана и тръгна към банята… и срита нещо на пода.
Запали лампата и погледна.
Поднос.
Прост железен поднос, изподраскан и очукан, като подносите от евтините денонощни закусвални. На подноса видя купа супа, рядка жълта кашица, вече студена. До купата имаше чиния с неапетитна на вид яхния и чаша вода.
Загледа се в подноса и остана така дълго време. Струваше му се абсурдно — този евтин поднос, с кошмарна храна, оставен в стаята му. Как бе попаднал тук?
Вгледа се внимателно. Яхнията беше изядена наполовина. На чинията беше подпряна вилица. Гребна хапка и опита.
Ужасно. Отвратително. Отиде в банята, за да изплюе, запали лампата и…
Втренчи се в отражението си в огледалото. Очите му бяха зачервени и хлътнали. Брадата му беше поне на няколко дни. Кожата му беше бледа.
И както стоеше в банята, чу тътен на буря. Вятърът задуха по-силно.
Намръщи се, изплю хапката и излезе на балкона.
Не можеше да повярва на очите си.
Кеят беше оголен. Всички лодки бяха изтеглени на брега и вързани за дървета. Плажът беше мокър и грозен.
Лакираният дансинг долу беше подгизнал, навсякъде имаше локви. Барът беше затворен и опакован в брезентово покривало. Погледна цветята на балкона, които се изкачваха по парапета. Бяха със затворени чашки, обрулени от дъжда, посърнали.
От оловното небе закапаха първите едри капки дъжд, бурята отново забуча.
„Боже — помисли си. — Тук вали от много дни“.
Колко време бе минало?
Върна се в банята, за да се изпикае. Трепереше от някакъв нов, смразяващ страх. Всичко това беше толкова ужасяващо, че всъщност изобщо не се изненада, когато видя, че урината му е ярко, флуоресцентно синя.
14
Облече се бързо — памучни панталони, маратонки и пуловер. Беше взел само един и сега се радваше — беше студено.
След като се облече, хвърли още един поглед към подноса с яхнията до леглото.
Излезе от стаята. Коридорът беше тих.
Тръгна бавно към стълбището в единия му край — отказа се от асансьора. Хотелът беше тих, ако не се броеше надигащият се тътен на бурята.
Стигна до стълбището и спря. Откъм приземния етаж се чуваха приглушени гласове и шумолене. Докато се ослушваше, чу да приближават стъпки, качваха се към него.