В първия момент се изплаши и отстъпи назад. След това видя врата с надпис „Служебно помещение“. Беше отключено и той се мушна между кофите и метлите. Остави вратата открехната и зачака.
След малко се появиха двама души — келнер с червено сако и хубаво младо момиче по бикини. Тръгнаха бавно, ръка за ръка, по коридора. Момичето изглеждаше някак нестабилно и се облягаше на келнера, за да запази равновесие. И току се кискаше.
Стигнаха до стаята й и спряха. Келнерът отключи, след като намери ключа сред много други, на голяма халка, окачена на колана му. Момичето обви врата му с ръце и го целуна звучно.
— Благодаря ти за хубавата вечер, скъпи. — И след това попита: — Ще правим ли…
— Разбира се — отговори келнерът. Задържа вратата отворена и момичето влезе в стаята.
— Толкова вълнуващо правиш любов — каза момичето.
— Да, скъпа — отвърна келнерът и затвори вратата. След няколко секунди излезе в коридора, мина покрай две врати и отвори третата. Изчезна вътре, после излезе с възпълен мъж на средна възраст.
— А… — каза мъжът. — Очарователна сутрин, нали, Линда?
— О, да — отговори келнерът.
— Това разкошно слънце… човек не може да не се чувства чудесно!
— Разбира се — съгласи се келнерът.
— След закуска ще поиграем тенис, нали?
— Ще е чудесно — каза келнерът.
— Добро момиче си ти, Линда — каза мъжът.
Минаха покрай Кларк към стълбите. Той изчака, докато вече не чуваше гласовете им, после излезе от стаичката.
Спусна се предпазливо надолу.
Когато стигна партера, надникна зад ъгъла, за да огледа фоайето. Спомняше си го като чаровно пространство със семпло бюро и излъскани мраморни подове. И много цветя, навсякъде. Сега изглеждаше съвсем различно.
Широка лъскава постелка от пластмасово фолио покриваше пода. Беше много голяма, може би двайсет квадратни метра, и на нея се бяха излегнали десетина гости по бански костюми. Отгоре беше монтирана скара с ултравиолетови лампи, които огряваха постелката и гостите.
За тях се грижеха петима-шестима келнери. От време на време се чуваше тих сигнал и някой от келнерите се спускаше към съответния гост и му помагаше да се обърне. Гостите следваха инструкциите с щастливи добродушни усмивки. Изглеждаха напълно будни и при всяко обръщане разменяха с келнерите по няколко думи.
Помежду си самите келнери разговаряха с тихи недоволни гласове.
— Досада — каза един.
— Дъждът скоро ще спре и ще работим както обикновено, по час на балкона всеки ден.
— Мразя това. Винаги, когато има буря, променяме проклетия график.
Друг се засмя.
— Не можем да пуснем гостите да се приберат у дома без тен, нали?
— О, не. Няма начин.
Минаха няколко минути, преди Кларк да осъзнае какво се случва. След това се измъкна от скривалището си и тръгна към бюрото на рецепцията. Никой не го видя.
Келнерите не внимаваха — и защо да внимават?
Гостите бяха дрогирани до козирката.
Той спря до бюрото и приклекна в сянката. Вляво от него беше терасата, а отвън — басейнът и тенискортовете. Излезе от фоайето в дъждовната тъмнина.
Маратонките му изскърцаха върху дансинга. Той погледна назад и с изненада забеляза, че не е дървен, а от пластмаса. Много реалистична имитация.
Тръгна към градините по мокра тясна пътека, която водеше към…
Спря.
Нямаше плувен басейн. Никакъв. Имаше обаче кула за скокове. Беше я видял още с пристигането си да стърчи над дърветата. Но се оказа, че е забита в бетон и е заобиколена от пръст.
Никакъв басейн.
Намръщи се. Спомняше си го твърде ясно — прекрасен искрящ басейн с олимпийски размери, с кула за скачане в единия край и бар в другия, където можеш да стоиш до кръста във водата и да пиеш пуншове от манго, докато ти се доспи. После можеше да се изтегнеш на някой от шезлонгите, подредени по бетонната площадка около басейна.
Какво ставаше тук, по дяволите?
Мина през калта и стигна под кулата — беше много кално от дъжда. Продължи по-нататък, към тенискортовете, дванайсет, изрядно поддържани, с бели линии, които се подновяваха всеки ден.
И пак се сепна.
Нямаше тенискортове.
Вместо това сред храсталаците видя малка метална барака. Отвори вратата и видя някакво електронно оборудване и ролков магнетофон.
Включи го.
Туп!… Туп!
Женско кискане, по-дълбок мъжки смях.
Туп!
Изключи записа. Звуците изчезнаха.
— Много изискано — каза той високо.