Кларк се обърна към социолога.
— В такъв случай се намесвам аз — каза социологът. — Помагам в процеса на смекчаване на реакциите на гостите, подложени на стрес. Помагам им да се справят с комуникирането, да пишат писма и телеграми. Помагам да се планира преждевременното завръщане на госта у дома и да преодолее чувството за вина, защото трагедията се с случила, докато той е бил далече и се е забавлявал. Случва се мъж да е на почивка със секретарката си, а през това време жена му да бъде диагностицирана с рак, да претърпи тежка автомобилна катастрофа или нещо такова. Мъжът се изпълва с чувство за вина, което може да се прояви по различни начини, в зависимост от личностната структура, обществената позиция, образованието, миналия опит, професията и така нататък. Помагам им да се справят с тези проблеми в контекста на живота им. — Усмихна се. — Доста по-трудно е от разливане на уиски върху рокля за коктейли или кетчуп върху вратовръзка.
— Изглежда сте помислили за всичко — отбеляза Кларк.
— Да — потвърди Льофевър.
По някакъв начин курортът стъписваше Кларк — такава мащабна илюзия, така добре поддържана и подготвена. Няколко дни той наблюдаваше процеса съсредоточено и не мислеше за бъдещето. В края на краищата обаче започна да се замисля.
Собствените му задължения не бяха тежки. Когато бурята премина и хубавото време се върна, случаите на пневмония рязко намаляха, а слънчевите изгаряния бяха незначителни. Един петдесетгодишен мъж започна да се оплаква от болки в гърдите и — с помощта на психолога и социолога — беше изпратен у дома, в болница. Иначе не се случваше нищо особено.
Преживя един лош момент с Шарън Уайлдър. Отиде в стаята й, за да я прегледа за възможна очна инфекция — беше се оплакала на един от келнерите, който й бе занесъл вечерята.
Завари я по нощница, седнала на стол. Беше обедно време. Шарън изглеждаше здрава, имаше хубав слънчев загар.
— Здравей — каза му тя. По нищо не пролича, че го познава.
— Здравей — отвърна той. — Аз съм лекарят на хотела.
— О… — каза тя. — Добре.
Кларк се наведе и прегледа очите й. Едното беше зачервено и възпалено.
— Дразни ли те окото?
— Да — отговори тя. — Стана, докато бях на яхтата вчера. Мисля, че ми влезе нещо, от вятъра.
Той вдигна клепача й, видя косъмче от мигла и го отстрани с памучен тампон.
— Благодаря — каза тя. — Много си внимателен. Харесвам докторите.
Кларк кимна.
— Дойдох тук с един доктор — каза тя. — Познаваш ли доктор Кларк?
— Да, струва ми се…
— Дойдох тук с него — продължи Шарън. — Но сега съжалявам.
Кларк си каза, че трябва да си тръгне веднага, че не бива да чува повече. Но остана.
— Защо?
— Принудиха ме да го направя — отговори тя. — Кой?
— Джордж и другите.
— Кои други?
— Харви Блъд и останалите.
— А ти откъде ги познаваш?
— Работя за тях — отговори Шарън. — От много време. Те контролират всичко.
— И те те накараха да доведеш доктор Кларк?
— Да. Имат някакъв план за него.
— План?
— Да.
— И е трябвало да се осъществи тук? В Курорта?
— Да. Но също и след това…
— Знаеш ли какъв е този план?
— Не. — Тя поклати глава. — Но се тревожа.
— За какво?
— За Роджър — отвърна тя. — Тревожа се за него.
— Защо се тревожиш?
— Защото е толкова глупав — отговори тя и млъкна.
Опита се да си каже, че това не означава нищо, че тя чисто и просто фантазира под въздействието на веществото. Беше чувал и други фантазии, от други гости, фантазии, които бяха очевидно невъзможни и неверни. Нямаше причина да мисли, че при Шарън Уайлдър ще е по-различно.
Опита да си го каже, да убеди сам себе си.
Не се получи.
След няколко дни, към края на месеца, който трябваше да прекара в курорта, отиде при Льофевър и подхвърли:
— Скоро заминавам.
— Да — каза Льофевър. — Така е.
— За Лос Анджелис?
Льофевър се засмя.
— Разбира се. Там е домът ти, нали?
Кларк се намръщи.
— Но аз знам много. Знам много за този остров, за „Адванс“. Нали не очакваш да повярвам, че просто ще ме пуснете да…
— Наистина очаквам — каза Льофевър. — Точно това е намерението ни.
— И не се притеснявате, че мога да проговоря?
— Пред кого? — попита Льофевър през смях. — Никой няма да ти повярва, ако кажеш истината. Ще те спукат от подигравки. Не. Нямаме никакви притеснения.