— Аз съм Роджър Кларк, но не разбирам…
— Моля придружете ни — каза първият и се усмихна. — Точно вас търсим.
— Така ли? — Кларк неохотно излезе от телефонната кабина. — А защо?
— Доста известен сте, доктор Кларк. Вие го знаете, разбира се. Дяволски известен.
Поведоха го по коридора, застанали от двете му страни.
— Всички ви търсим, тъкмо вас искахме да видим.
— Мен?
Изглежда, им се стори разтревожен, защото вторият тип се усмихна окуражително и каза:
— Рутинно е. Нуждаем се от помощта ви, нищо друго.
— Помощ?
— Да, точно така. Рутинно е.
— Рутинно какво?
— Ще ви обясним всичко — отговори онзи.
Докато крачеха, Кларк се усъмни. Някак си не му приличаха на ченгета. Може би защото бяха твърде учтиви. Не беше нормално. И го водеха твърде бързо по коридора. Отпред видя изходите, фоайе за изчакване, бар…
Спря.
— Един момент!
Те също спряха и се обърнаха към него. В израженията им Кларк долови някакво съжаление, някакво колебание и внимание. Усмихнаха се.
— Елате, докторе.
— Всичко ще е наред, докторе.
Уловиха го за лактите и го поведоха напред.
— Вие не сте ченгета — каза Кларк.
— Разбира се, че сме — възрази единият.
— Какви други може да сме, докторе?
— Не знам — отговори Кларк. — Но знам, че не сте ченгета. Вие сте измамници.
Двамата мъже се спогледаха.
Единият каза:
— Всичко е наред, докторе.
— Всичко ще е наред — добави другият.
Кларк започна да се съпротивлява, но те го стискаха здраво.
— Роджър, не прави сцени. Просто върви кротко.
— Не прави глупости, Роджър. Успокой се и върви.
Той започна да се съпротивлява по-силно. Хората се обръщаха и го гледаха как се гърчи и извива между двамата.
— Няма полза от това, Роджър — каза единият успокоително.
— Просто стой кротко, Роджър, Всичко ще е наред.
Изведнъж той спря да се съпротивлява. Отпусна се и продължи спокойно между двамата. Имаше план.
— Така е много по-добре, Роджър.
— Много по-приятно, докторе.
Напред, до вратата към фоайето за изчакване, стоеше полицай.
Истински полицай, със синя униформа, с увиснала на лявата китка гумена палка.
Ченге.
Кларк позволи да го поведат напред и не каза нищо, докато почти не се изравни с полицая. И тогава започна да се дърпа и да крещи:
— Помощ! Отвличат ме! Помощ! Полиция!
Чувстваше се глупаво, но беше изплашен и го полазваха ледени тръпки в ръцете на двамата мъже. Униформеният полицай ги изгледа, после попита:
— Какво става тук?
Единият мъж отговори:
— Водим го, Сам.
Униформеното ченге кимна.
— Окей, лейтенант. — Вгледа се в Кларк. — Значи това е…?
— Да, Сам. Това е Роджър Кларк.
— Сериозно? — каза Сам и избута синята си фуражка назад, към тила. — И го намерихте тук? На летището в Маями! Е, това ако не е късмет…
Единият от мъжете се наклони към него.
— Не съвсем, Сам. Получихме сигнал.
— А-а-а… — Сам кимна многозначително.
— Хайде, Роджър, да вървим — каза единият от двамата и го насочиха към фоайето. Кларк беше изумен, толкова стъписан, че не можеше да се бори повече. Изглежда, тези двамата в края на краищата бяха истински полицаи. Освен ако и униформеният не беше фалшив.
Но не, не изглеждаше възможно. Прекалено сложен маскарад, без някаква особена цел…
Заведоха го в бара, който беше тъмен и шумен. После в един ъгъл.
В тъмнината едва различи двама души, седнали на уединена маса. Когато приближи, видя кои са…
— О, лейтенант — каза Харви Блъд и стана. — Открили сте го. Отлична работа.
До него се изправи Джордж Вашингтон и повтори:
— Отлична, отлична.
Кларк се вторачи в тях, после в двете ченгета. Ако бяха ченгета.
— Как е той? — попита Харви Блъд.
— Малко изнервен, но иначе всичко е наред.
— А… изнервен. Ще се погрижим за това. — Харви Блъд се обърна към Джордж Вашингтон. — Не върви да го качим изнервен на самолета. Да буйства, да смущава останалите пътници…
— Не върви — съгласи се Вашингтон, наведе се, взе от пода малка лекарска чанта и я отвори върху масата.
— Наистина — съгласиха се и двамата мъже, докато гледаха как Вашингтон вади спринцовка, пълни я и я вдига към светлината.
— Слушайте — обади се Кларк, когато най-накрая успя да проговори. — Има някаква грешка. Познавам тези двамата. Това е Харви Блъд, а това — Джордж Вашингтон. Те…
— Познаваме доктор Блъд и доктор Вашингтон — каза спокойно единият от двамата полицаи. — Знаем всичко за всичко. Трябва да си наясно, че следим какво става с теб в бюлетините от дни. Не очаквахме да те открием тук обаче, това е истината.