— Този човек не е в кома — прекъсна го Джаксън. — Той спи.
— Не мисля, доктор Джаксън.
— Искаш да ми кажеш, че кучият син, който лежи тук, е в кома? — удиви се Джаксън.
— Да, доктор Джаксън. Така мисли и шефът на неврологията доктор Спенс. Той прегледа пациента и…
— Спенс е дърт пръдльо. Отдръпнете се.
Мина покрай асистентите и застана до Луис. Вгледа се отблизо в него, после се обърна към Кларк.
— Наблюдавай внимателно, докторе. Ето така се буди заспал пациент.
Кларк потисна усмивката си и успя да кимне сериозно.
Джаксън се наведе към Артър Луис.
— Господин Луис? Господин Луис!
Пациентът не помръдна.
— Събудете се, господин Луис!
Никаква реакция.
Джаксън разклати главата на пациента леко, после по-силно. Нямаше реакция.
— Господин Луис, време е за ставане…
Продължи така още малко, после неочаквано шляпна Луис по бузата. Кларк пристъпи напред.
— Доктор Джаксън, не мисля, че…
В този момент Артър Луис премигна, отвори очи и се усмихна.
Джаксън отстъпи назад триумфално ухилен.
— Именно, доктор Кларк. Не мислиш. Този човек чисто и просто спи дълбоко и се буди трудно. Най-малкият ми син е същият.
Обърна се към пациента.
— Как се чувствате?
— Чудесно — отговори Артър Луис.
— Добре ли спахте?
— Да, отлично. — Седна в леглото. — Къде съм?
— В Мемориалната болница „Лос Анджелис“ и персоналът тук смята, че с вас нещо не е наред.
— С мен? Да не е наред? Чувствам се чудесно.
— Сигурен съм — каза Джаксън и хвърли кос поглед към Кларк. — Бихте ли направили няколко крачки из стаята, за да се уверим?
— Разбира се бе, човек. — Ангелът понечи да стане, но спря.
Опипа под завивката.
— Ей, какво става тук? Някой ми е…
В този момент Кларк си спомни синята урина, отиде до леглото, наведе се за бутилката и каза:
— Между другото, доктор Джаксън, остава един нерешен въпрос. Урината на пациента. Синя е.
И вдигна бутилката.
— Така ли? — попита Джаксън и се намръщи.
Кларк погледна бутилката. Течността вътре беше жълта.
— Поне… — добави той стъписано — беше.
— Наистина интересно! — каза Джаксън със съжалителна усмивка.
— Ей, слушайте — намеси се ангелът, — разкарайте това проклето нещо от мен. Чувствам се гадно. И изобщо, що за перверзници трябва да сте, за да ми го напъхате?
Джаксън сложи успокоително длан на рамото на пациента.
— Ще се погрижим веднага. Просто легнете още минута. И след като вече сте тук, можете да обядвате с другите пациенти.
Визитацията премина към следващия пациент. Асистентите шушукаха. Кларк беше забил поглед в пода.
— Кълна се, доктор Джаксън. Снощи урината му беше яркосиня. Видях я. Доктор Спенс я видя. Колегите от метаболитното отделение я видяха…
— В момента съм готов да повярвам — отвърна доктор Джаксън, — че си видял урина на точки. В тази болница е възможно всичко.
Пациентът, Артър Луис, беше изписан в един. Преди да си тръгне, Кларк разговаря с него. Пациентът не помнеше нищо за инцидента с мотоциклета или полицията. Твърдеше, че седял в стаята си и пушел цигара, после заспал. Събудил се в болницата. Не помнеше нищо от случилото се между едното и другото събитие. Когато го попита дали някога друг път е уринирал синьо, ангелът го изгледа странно, засмя се и си тръгна.
На обяд същия ден се подхвърляха шеги по адрес на Кларк, както и няколко седмици след това. С времето обаче всичко отшумя и беше забравено. За Кларк оставаше един наистина смущаващ аспект на цялата ситуация.
В деня, в който Артър Луис беше изписан, Кларк се отби при хората от рецепцията и каза:
— Надявам се, че не сте имали проблеми с ангела нощес.
— O, нали го изписаха — каза рецепционистката.
— Не, имах предвид приятеля му. Едър тип. Дойде на единадесетия етаж в пет сутринта и ме заплаши с автоматичен нож.
— Приятел?
— Да. Друг ангел.
— В пет сутринта? — учуди се рецепционистката. — Да.
— Цяла нощ бях на рецепцията. Нямаше никакъв ангел. Спомням си обаче един много едър мъж…
— Това е той. Много едър мъж.
— … но беше облечен със спортно сако и поло. И носеше куфарче. Много приятен мъж, много възпитан.
Кларк се намръщи.
— Сигурна ли си?
Жената се усмихна дружелюбно.
— Напълно, доктор Кларк.
— Това е много странно.
— Да — отвърна тя и кимна едва забележимо. — Наистина.