За номер пет: „Лоши бедра. Тромава в бедрата. Отрежете я“.
Номер седем: „Кошмарни гърди. И не се движи както трябва. Отрежете я“.
Номер единайсет: „Фу! Отрежете я“.
Номер четиринайсет: „Много е стеснителна. Прекалено е стеснителна. Отрежете я".
Номер деветнайсет: „Тази е нахална. Натрапва се. Отрежете я"'.
Номер двайсет: „Прави се на уморена. Отрежете я“.
Накрая попита пак:
— Колко?
— Шест.
Блъд въздъхна.
— Още шест!? По дяволите! Добре.
Облегна се и изчака третия кръг. Минаха пет минути, преди първото момиче да се появи на сцената. Беше със странна рокля, направена от пластмасови квадрати, широка. Пластмасата обаче, забеляза Кларк, светеше. Роклята се движеше плавно с момичето и излъчваше ярко розово сияние.
Блъд се усмихна.
— Много добре. Къде са батериите?
— В яката. Живачно-кадмиеви.
— Много добре.
Излезе още едно момиче, преди първото да се прибере, после още едно и още едно, докато и шестте не се подредиха на сцената. Всички бяха със същите светещи рокли от пластмаса.
Блъд ги заоглежда една по една. Мръщеше се сериозно.
После каза:
— Да чуем тази най-вдясно.
— Най-вдясно! — извика един от асистентите.
Момичето от дясната страна, червенокосо, като че ли се изненада, после се зарадва. Отиде до микрофона, с плавно движещата се рокля, и каза:
— Аз съм Анджела Суийт, Сияйното момиче. Радвам се, че ви виждам.
— Хммм — изсумтя Блъд. — Да видим третата отляво.
— Третата отляво!
Друго момиче застана пред микрофона и каза:
— Аз съм Анджела Суийт, Сияйното момиче. Радвам се, че ви виждам.
Това се повтаряше, докато не излезе и последното момиче, което каза:
— Аз съм Анджела Суийт, Сияйното момиче, и не знам какво, по дяволите, правя тук.
Момичетата се засмяха нервно.
Блъд се усмихна.
А после, без да сваля поглед от редицата момичета, каза:
— Кларк? Какво е решението ти?
— Какво?!
— Решението ти. Коя избираш?
— Не знам. Не знам дори за какво ги избирате.
— Това е без значение — тросна се Блъд. — Избирай.
— Защо аз? Аз не…
— Виж какво — прекъсна го Блъд, — да не мислиш, че те доведохме тук само за да се повозиш? Избирай!
Кларк се поколеба. Огледа момичетата. Накрая каза:
— Втората отляво.
— Втората отляво — повтори Блъд и кимна.
— Втората отляво — каза асистентът по радиостанцията.
Блъд стана.
— Това е положението — каза и излезе от аудиторията. Другите го последваха.
Кларк излезе последен. Беше стъписан. Погледна назад към сцената. Момичетата бяха скупчени едно до друго, разговаряха. Това, което бе избрал, беше с черна коса и големи очи.
Напред, вече до изхода, Блъд извика:
— Хайде, Кларк! Нямаме на разположение цял ден.
Кларк забърза през прохода между седалките.
Седнаха в звукоизолирана стая, заобиколени от електронно оборудване, бутони и лампички, пред стъкло, през което се виждаше съседното помещение. Там стояха петима млади мъже с дълги коси, китари, барабани и орган.
Блъд се вторачи в тях, после си сложи слушалки.
— Да ги чуем.
По даден сигнал групата започна да свири. Единият от асистентите се наклони към Кларк и обясни:
— Това е поддържащата група. Научно пришествие. Най-накрая успяхме да ги вкараме в нещо като форма, но беше истинско сражение, ей богу! Първото изпълнение е стандартно.
Подаде му слушалки. Кларк си ги сложи и електронният звук го взриви. Докато слушаше, някой му подаде лист с думи: