— Не ти вярвам — каза Кларк, но всъщност вярваше.
— С времето — каза Харви Блъд — ще стигнеш до нашия начин на мислене. Не е нужно да ти казвам, че не сме някаква уникална корпорация в тази страна. Ние просто сме малко по-умни и по-бързи от другите. Навсякъде в Америка обаче никнат нови фирми. Това е бъдещето — научни изследвания и развитие, комерсиално прилагане на сътвореното от въображението.
— Ами аз? — попита Кларк. — Защо ме забъркахте във всичко това?
— Имаме нужда от теб.
— За какво? Да избера Сияйното момиче?
— О, не. Това е нищо. Имаме сериозни планове за теб, още от самото начало.
— За острова ли?
— Не. Други неща.
— Какви например?
— Очакваме — отговори Блъд — да използваме знанията ти за лекарствата и изпитанията им. — Вдигна ръка. — И моля, без отегчителни приказки, че ще ни се противопоставиш, ще ни откажеш, ще се бориш срещу нас. Можем да те принудим да ни сътрудничиш и ако си умен, ще го направиш доброволно. В края на краищата можем да те направим богат.
Лимузината спря пред входа на „Адванс“.
Когато слязоха, Блъд си погледна часовника и каза:
— Пак излязохме от графика. Закъсняваш за срещата си.
— Имам среща?
— Да. Със Сияйното момиче.
— И какво се очаква да направя с нея?
— Ще я прегледаш, разбира се — отговори Блъд. — Ти си лекар. Искаме пълен доклад за физическото състояние на нашето момиче. В края на краищата — добави той — ще вложим в това същество много време, усилия и пари. Ужасно много.
В кабинета имаше бюро, кушетка за прегледи и медицинска сестра. Момичето, сега облечено с обикновена пола и блуза, седеше на стол с лице към бюрото. Погледна през рамо, когато Кларк влезе.
Сестрата беше възпълна и строга.
— Можеш да излезеш — каза й Кларк. — Ще те повикам, когато имам нужда от теб.
— Винаги трябва да присъства медицинска…
— Излез — каза Кларк тихо — или ще те изритам.
— Но, доктор Кларк…
— Аз ще се погрижа за Блъд, ако това е проблемът. Освен това кабинетът се подслушва.
Сестрата го изгледа гневно, но излезе. Кларк заобиколи бюрото и седна. Веднага започна да тършува в чекмеджетата. Момичето го наблюдаваше мълчаливо.
— Казвам се — каза Кларк — Роджър Кларк и съм лекар.
Момичето кимна, все така без да каже дума. Наблюдаваше го, докато ровеше из книжата и между цветята във вазата на бюрото. Той нямаше представа какво търси — по филмите беше малко и черно, с жички.
— Съжалявам — каза той, без да престава да рови из чекмеджетата и да ги затваря шумно, — но не знам името ти.
— Сюзън Райли. И искам да ти благодаря.
— На мен?
Той вдигна диктофона и погледна под него, после погледна телефона.
— Да — каза тя. — Задето ме избра. Видях, че ти ме избра. Седеше на първия ред.
— Ъммм — изсумтя Кларк. — Не мога да го намеря.
— Какво търсиш?
— Микрофона. Знам, че тук някъде има микрофон.
— Че защо да има микрофон?
— Защото тази корпорация има персонален подход — отговори Кларк. — Проявяват силен персонален интерес към служителите си.
— Това ми харесва — каза Сюзън Райли и се усмихна. Имаше чудесни равни бели зъби. Отблизо очите й бяха черни и огромни.
— Така ли? Става малко отегчително.
— Единствено — каза Сюзън, облегна се и кръстоса крака — не знам за какво съм избрана.
— Избрана си да бъдеш Сияйното момиче.
— Да, но какво е това?
— Сияйното момиче е рокпевица. Имаш група, която се казва Научно пришествие.
— Рокпевица? Че аз не мога да изпея и една нота…
— Те ще се погрижат за това — каза Кларк. — Те се грижат за всичко. А ти ще спечелиш много пари. Добре платеният служител е доволен служител.
— Да — каза Сюзън Райли, все така намръщена. Продължаваше да мисли за певческите си способности. На Кларк му мина през ум, че може и да не е кой знае колко интелигентна.
— Предполагам, че ще ми дават уроци по пеене — каза тя.
— Вероятно.
— Вълнуващо е, в някакъв смисъл.
— Вероятно.
— Не си ли съгласен, че е вълнуващо?
— Честно казано — отговори той, — не. Мисля, че е плашещо. Мисля, че е ужасяващо, но не мисля, че е вълнуващо.
— О… — учуди се тя. — Не си ли служител?
— За мен се грижат старателно — отговори Кларк.
Тя млъкна. Кларк беше сигурен, че я е объркал и че от самото начало е била предостатъчно объркана. Всъщност не беше много честно да прехвърля терзанията си на нея.