— И той е?
— Роджьр, толкова враждебно си настроен! Опитай да гледаш на това като на интересно преживяване. Принципът К най-напред е разработен в Монреал. Изследователите експериментираха с кученца, отглеждани от раждането в среда с нулеви сетивни стимули. Държат ги в пълна тъмнина, при постоянна температура, постоянен звук в продължение на шест седмици след раждането. След това ги извеждат в нормална среда.
— И те полудяват.
— Не. Всъщност не. Но се държат много особено. Например имат зрение. Очите им реагират на светлината и така нататък. Но не умеят да организират визуалната информация. Блъскат се в стените например, такива неща. Не могат да разберат какво означават визуалните стимули.
— Страхотно.
— Междувременно — продължи Джордж — някои учени от Ан Арбър експериментират с лишаване на човешки същества от сетивни стимули. Слагаш човек в стая с картонени тръби на ръцете — за да не може да докосва — и с превръзка на очите — за да не може да вижда — и с тапи на ушите — за да не може да чува. И го оставяш така известно време. След няколко часа обектите започват да се държат странно. Обаче експериментите не водят до категорични заключения. Все пак се говори за засилена податливост и склонност към подчинение. Нашите експерименти тук общо взето потвърждават тези находки. Факторът образование оказва сериозно въздействие и никой не е наясно как да се справи с това. Също така остава въпросът за продължителността на ефекта. При субстанциите знаем, че внушаемостта е строго ограничена. Действието на веществото отслабва и се връщаш към нормалното. Обаче принципът К…
— Ясно — каза Кларк. — Нищо чудно, че проявявате интерес.
— Като научно откритие той предлага възможности — каза Вашингтон. — Но сега разполагаме с теб. Идеален обект. Ти си образован, информиран, осъзнаваш какво се случва. Знаеш точно какво ще направим с теб.
— Ще ме превърнете в кутре К.
— Ха-ха — каза Вашингтон и даде знак на един от техниците.
Вратата се отвори. Зад нея се виждаше малка стая, жълтеникава, с някак особени стени.
Столът потегли напред по релсите.
— Приятно прекарване — каза Вашингтон.
Столът мина през вратата и влезе в стаята. Вратата се затвори. Затвори се с мек плътен звук.
Много странен звук.
И изведнъж Кларк разбра. Погледна надолу — столът все още беше на релсите, но висеше в средата на стаята, на равни разстояния от стените, тавана и пода. И всички стени бяха еднакви, със странни заглушители и издатини.
Звукоизолирана стая.
— Хей! — извика той. Гласът му прозвуча странен, приглушен и непознат. — Намирам се в звукоизолирана стая — каза, но не се чу нищо повече от шепот. Мек притъпен шепот.
Отпусна се и зачака. Не се случи нищо. Остана на стола, както му се стори, ужасно дълго. Нямаше как да е сигурен точно колко. Може би пет минути, може би половин час.
След това в стаята с меко свистене започна да влиза бял дим. Беше странен дим — непрозрачен, но без никаква миризма. Кларк помисли, че ще се разкашля, но не се случи нищо такова.
Скоро димът стана толкова гъст, че той вече не виждаше стените. Все едно се носеше в средата на облак.
Остана така дълго. После започна звукът. Беше особен, като шум от ненастроено радио, влудяващ.
Бял звук.
Така го наричаха — смесица от звукови честоти, точно както белият цвят е смесица от светлинни вълни с различни цветове. Беше постоянен, монотонен, равен.
Бял звук. А може би бял шум?
Проговори. Не чуваше нищо освен звука, който поглъщаше говора му, задушаваше го — като одеяло, но от звук.
Много елегантно, помисли си. Бяла светлина, бял шум, летеж в мъглив облак. Няма горе, няма долу, няма какво да слушаш, да миришеш или да докосваш.
Но все пак имаше какво да докосва — прокара пръсти по дървените подлакътници на стола. Напрегна ръце и изпъна каишите, които го държаха — до болка. Застави се да се съсредоточи върху усещанията в ръцете си.
Продължи така дълго. След това обаче изведнъж установи, че ръцете и краката му са свободни — някой беше махнал каишите.
Вероятно беше задрямал.
Но не помнеше нищо.
Помисли да стане от стола, да се раздвижи, но се страхуваше да се движи в бялата мъгла и белия шум, които бяха еднакви във всички посоки. Загуби ориентация. Каза си, че се намира в малка стая, че зад вратата има лаборатория, че хора следят какво прави, че има врата и тя е точно пред него.
Пред него?