Не, зад него.
Отзад, но къде? Ами ако го бяха обърнали, когато бяха свалили каишите? Ако бяха променили положението му?
Въздъхна. Може би бяха, може би не. Във всеки случай проблемите бяха сериозни. Твърде големи, за да се занимава с тях. Затвори очи и опита да се отпусне. Нямаше смисъл да ги държи отворени — нямаше какво да гледа.
Опита да се отпусне.
Първият електрически ток премина по гръбнака му, събуди го моментално, накара го да се стегне. Премигна. Мъглата още беше тук, също и шумът.
Какво правеха?
Последваха още токови удари, и още. Седеше отпуснат на стола, не разбираше. Лишаването на възприятия означава липса на усещания. Токовите удари бяха стимул.
Защо? За какво?
Затвори очи. Чувстваше се ужасно уморен. Прокара пръсти през косата си и докосна…
Жици.
Жици?
„Някой е сложил жици на главата ми“, помисли си сънено.
Странно.
Отново токови удари. Спеше му се — ужасно му се спеше. След всеки токов удар заспиваше моментално. Костите го боляха, очите му смъдяха от умора.
Нов токов удар.
Защо?
Тогава си даде сметка, че го държат буден, съвсем целенасочено го държат буден, и че електродите на главата му са свързани с енцефалограф.
За да знаят кога сънува.
Спомни си смътно каквото знаеше за съня. Когато спи, нормалният човек сънува редовно по десет минути на всеки час. Ако една нощ не спиш, следващата сънуваш два пъти повече.
Ако те събуждат всеки път, когато започнеш да сънуваш — което личи по промяната в активността на мозъчните вълни, — от съня няма голяма полза. Ако те будят по време, в което не сънуваш, няма вредни ефекти. Ако обаче не ти дават да сънуваш…
Нов токов удар.
Реагира бавно. Психоза — до това се стига.
Психоза поради лишаване от сън. Лишаването от възможността да сънува предизвиква у човек…
Токов удар.
Лудост. Докарва го до лудост.
Никога не се бе чувствал толкова уморен. Никой никога не се бе чувствал толкова уморен. Няма по-голяма благословия от съня — той е по-добър от студена планинска вода, по-добър от черен хайвер, по-добър от майката на Хогарт[5].
Майката на Хогарт?
Която се люлее, докато заспи.
Нов токов удар.
Сега видя всичко много ясно въпреки бялата мъгла, белия шум и токовите удари. Видя, че кралят слон е победил гигантите от земята на Перуанското зелено, че кралицата на хомеостазата е интегрирала всички мегафункции в горния край на кристалната си черна дъска. Междувременно пистолетът беше насочен към шапката на ерцхерцога, който летеше над покривите на замъка, с розовата си барета, докато търси подходящо дърво, на което да кацне и да си снесе яйцата.
Това можеше да се очаква, защото пътешествието на Данте през седемте морета беше факт в славна меритокрация и имаше ясли със смеещи се деца, които играеха на брега, правеха пясъчни замъци и иновации в океана, преди най-накрая да им позволят да заспят, и бяха щастливи и гукаха, и меките гласове на скъпите им покойни майки шепнеха в ушите им всякакви чудесни насърчения за бъдещето на Светия Граал и Ай Би Ем загуби десет пункта на бридж.
Един робер вист, а? След това ще оправим крепостта и ще излъскаме всички оръдия в чест на нейно величество.
Е?
20
— Ще ти е приятно да научиш — каза Джордж Вашингтон, — че всичко се увенча с пълен успех. Неописуем успех.
Кларк почувства прилив на радостно вълнение, момент на удоволствие.
— Това е чудесно.
— Все още не знаем колко ще продължи ефектът…
„О, боже“, помисли си Кларк, изведнъж разтревожен.
— … но засега можем поне да се надяваме да е перманентен.
Перманентен? Колко възхитително бе това, колко вълнуващо! Наистина бяха на прага на пробив в научните изследвания. Изпълни го почти осезаемо усещане за победа. Да работиш в „Адванс“ беше невероятно вдъхновение. Най-доброто, което може да направи един млад мъж.
— Нямам търпение да започна работа — каза Кларк и потърка ръце.
Вашингтон го изгледа особено.
— Нещо не е наред ли, Джордж?
— He — отвърна Джордж. — Просто… просто понякога сам не мога да повярвам, това е. Ти си нов човек, Роджър.
— Знам. Чувствам се като нов човек.
— Да, сигурен съм, че трябва да е така — каза Вашингтон. — Е, добре тогава. Да се залавяме за работа. Ще ти покажа лабораторията и ще започнеш веднага. А, между другото, Харви иска да те види.
— Харви иска да ме види?! — Беше чест президентът на такава чудесна корпорация да иска да го види.
5
Героиня от романа на Тед Хюз „Железният човек“, заснет като анимационен филм през 1994 г. — Б. пр.