Поръча си хамбургер и седна да чака, но докато чакаше, започна да се чувства странно. Не искаше да подозира никого, обаче…
Почти с чувство за вина изкара колата от паркинга на заведението и я паркира на пресечка оттам, в началото на улицата, която водеше надолу към центъра на града. Върна се пеша и застана на ъгъла, на отсрещната страна на улицата, срещу „Супер Бургер“.
Нощта беше хладна, но не студена, смехът на хлапетата беше весел и успокояващ. Когато видя Джанис да пристига с италианската си спортна кола, изпита облекчение. Беше сама. Всичко беше наред. Тя слезе от колата и застана неуверено, заозърта се.
Кларк тръгна през улицата към нея.
И тогава чу сирените. Замръзна, обърна се и се върна на бордюра.
— Три полицейски коли се събраха пред „Супер Бургер“.
Спряха — със запалени светлини и пуснати сирени. Изскочиха шест ченгета, с извадени пистолети.
Хлапетата се разпищяха. Настъпи хаос. Чуха се викове: „Хайка! Хайка!“
Джанис остана сред всичко това, намръщена и видимо разтревожена. Едно от ченгетата отиде при нея и започна да я разпитва.
Тя отговаряше на въпросите му и клатеше глава.
„Кучка“, помисли си Кларк и се върна при колата си. Качи се и подкара. Нощният въздух като че ли избистряше ума му и той все по-ясно си спомняше какво се бе случило с него. Помнеше стола, стаята, звуците и мъглата, токовите удари. Помнеше ги бегло, като в сън.
Но те обясняваха много неща — дори и като сън.
От друга страна, Джанис. Не можеше да разбере поведението й. Защо бе повикала ченгетата? Нямаше съмнение, че са ченгета. Че са съвсем истински. Истински, живи, почтени ченгета.
И дойдоха доста бързо.
Значи…
Значи го търсеха. За какво?
След около два километра стигна до една бензиностанция, слезе и се обади по телефона, този път на доктор Андрюс. Обади се женски глас. Той попита за доктора.
— Доктор Андрюс.
— Доктор Андрюс, аз съм Роджър Кларк.
— Роджър?
— Да, сър.
— Роджър, къде си?
Гласът на доктор Андрюс звучеше съчувствено и угрижено. Обаче… грешка — той никога не се обръщаше към никого само на малко име. Освен към пациентите. Кларк потрепери.
— Роджър? Къде си?
— В… центъра.
— Къде по-точно?
— До една бензиностанция.
— Слушай, Роджър. Стой там. Не мърдай никъде и не се вълнувай. Всичко ще е наред. Дай ми адреса на бензиностанцията.
— Защо? — попита Кларк.
— Виж, Роджър — отвърна Андрюс и се засмя. — Сега не е време да създаваш проблеми. Искаме само да ти помогнем. Кажи ми къде…
Кларк затвори.
Значи и Андрюс беше с тях. Какво ставаше? Сигурно беше ужасно, каквото и да беше, след като целият град го преследваше.
Определено нямаше как да се обърне към полицията. Не и сега. Не и преди да разбере какво става. Тогава на кого да се обади?
Почука на вратата на голямата измазана с розова мазилка къща. Появи се прислужничка и колебливо открехна вратата.
— Да?
— Търся доктор Шайн.
— Докторът не приема.
— Мен ще ме приеме. Кажи му, че съм Роджър Кларк. И му кажи да побърза — ако не дойде до една минута, ще си тръгна. Ясно ли е?
— Да.
Вратата се затръшна в лицето му. Кларк отстъпи назад, в тревата, за да може да погледне нагоре, към втория етаж. Видя светлина, може би беше спалнята.
Зачака на тревата, в тъмната сянка под едно голямо дърво. След малко вратата се отвори и по моравата се разля жълта светлина. На прага се очерта силует.
— Роджър?
Кларк позна гласа и отвърна:
— Тук съм.
— О! — Шайн като че ли беше изненадан.
Роджър тръгна напред по тревата, Шайн също.
— Къде си? Ела насам.
Кларк излезе от сянката на дървото.
— Искам да поговоря с теб…
— Боже, ти наистина си Роджър Кларк.
И Шайн стреля. Някъде около кръста му проблесна пламъче. Кларк се хвърли на земята и се претърколи. Последва още един изстрел, и още един. Кларк продължи да се търкаля по мократа трева към колата. -
— Откажи се, Кларк! Свърши се. Достатъчно глупости направи.
Отекна още един изстрел. Кларк обаче вече се бе отдалечил. Стана и хукна към колата, скочи зад волана. Куршум счупи задното стъкло. Кларк запали двигателя и подкара.
През задното стъкло видя Шайн — стоеше и гледаше след колата. После хукна вътре.
„Къде да отида сега?“
Чука поне пет минути, преди Джери Барнс да му отвори.
— Боже! Роджър!
Кларк го бутна настрани, влезе, затвори вратата и я заключи. Джери отстъпи назад.
— Почакай малко, Роджър. Успокой се.