2
Казваше се Шарън Уайлдър и веднага изтъкваше, че това е истинското й име. „Всичко при мен — казваше и облизваше устни — е истинско“. И наистина на кориците на списанията по света имаше достатъчно нейни снимки по бикини, които доказваха твърдението й. Агентът й, бившият морски пехотинец Тони Лафора, често казваше: „Шарън е истински човек. Много истински човек“.
Беше направила само един филм, секси история за грабеж, ситуирана на Ривиерата, със заглавие „Бързи пари“. Ролята й там я направи известна буквално за дни. Шарън Уайлдър беше на двайсет и една, метър и седемдесет, с черна коса, черни очи, пълни устни, беше сочна — и истинска.
Един циничен репортер писа за нейните „напъпили млади таланти“, но пресата като цяло беше добронамерена, а студиите, режисьорите и фотографите изпадаха в истински екстаз. В месеците след премиерата на филма Шарън Уайлдър получи невероятно медийно внимание. Появи се два пъти на корицата на „Лайф“, веднъж — на „Лук“, веднъж — на „Нюзуик“, три пъти — на „Космполитън“. В „Харпърс“ се появи статия за нея и процеса на създаване на имидж, прилаган в Холивуд. Стана модел на Пучи за „Вог“.
През седмицата, в която се появи на корицата на „Тайм“, беше откарана по спешност в Мемориална болница „Лос Анджелис“. Беше девет вечерта, а тя беше в кома.
Дежурен лекар беше Роджър Кларк.
Кларк едва ли би могъл да се стъписа повече. В момента отпиваше кафе и обсъждаше случай на варицела с един от специализантите. При тях дойде сестра и каза:
— Доктор Кларк, елате бързо.
— Какво има?
— Репортерите.
— Какви репортери?
— Напълниха фоайето. Искат да знаят какво е станало с Шарън Уайлдър.
— Шарън Уайлдър? Какво е станало с нея? Не знам нищо.
Миг след това линейка с виеща сирена спря пред спешното отделение и санитарите вкараха носилката вътре. Кларк огледа набързо пациентката и каза на специализанта да се заеме с нея — да следи да не се запуши тръбата за подаване на кислород и да следи за симптоми на шок. Вероятно се касаеше за свръхдоза нещо. Остана при пациентката достатъчно, за да се увери, че няма непосредствена опасност, след това излезе, за да говори с репортерите. Бяха десетина и всички говореха трескаво, дърпаха всеки лекар, който се изпречи пред очите им. Кларк плесна с ръце, за да привлече вниманието им. Проблеснаха светкавици. Той обяви, че Шарън Уайлдър е приета току-що и в момента я преглеждат. Че ще ги информират за всичко веднага, а междувременно биха ли били така добри да чакат вън?
Никой не помръдна.
— Стига, докторе! Какво е станало? Свръхдоза ли е?
— Барбитурати? Барбитурати ли е взела?
— ЛСД?
— Вярно ли е, че си е срязала вените?
— Как изглежда? Видяхте ли я? Бледа ли е?
— Свръхдоза? Амфетки?
Кларк поклати глава, заяви, че не е приключил прегледа, и повтори, че ще ги информира за всичко своевременно. Въпросите не престанаха и накрая той обеща предварителен доклад след петнайсет минути. Това като че ли успокои репортерите и те неохотно се изнизаха навън.
Той се върна в спешното отделение.
Три сестри събличаха Шарън Уайлдър, за да я облекат в болнична нощница. Стажантът стоеше до стената, наблюдаваше и леко се потеше.
— Красива е, ей богу!
Кларк се намръщи. Беше истина — изглеждаше спокойна и нежна, сякаш спи. Обичайните предозирани пациенти не изглеждаха така. Човек, в чийто стомах се разтваря флакон фенобарбитал, е отровен — изглежда пребледнял, сив на цвят, болен, с нередовен пулс и мъчително дишане.
Знаеше, още преди да провери пулса и кръвното й налягане, че ще са нормални. Резултатите от всички изследвания всъщност бяха нормални.
Започна да го обзема странно чувство.
А когато видя по чаршафите синьо оцветяване, прекрати прегледа и нареди на стажанта:
— Хари, извикай доктор Джаксън.
— Защо ти е това копеле?
— Извикай го.
Хари го изгледа озадачено и излезе. Върна се след малко с доктор Джаксън.
— Помислих си, че може да се заинтригуваш — каза Кларк на Джаксън.
— Заспала ли изглежда?
— Да, но не е.
— Защо мислиш така?
— Тези от киното… При тях почти винаги е свръхдоза от нещо. — Кларк сви рамене. — Пулс 74, равномерен. Вдишвания 18, равномерни. Кръвното налягане е добро, външни белези няма, няма следи от травми.
— Това не означава нищо — каза Джаксън раздразнено. — Би трябвало да го знаеш. Може да е в начален етап на наркоза и симптомите да се развият през следващите няколко часа.
Кларк му показа синьото петно на чаршафа.