Качи се в асансьора, натисна бутона за четвъртия етаж и го задържа. Вратата се затвори и кабината се плъзна плавно нагоре, без да спре никъде.
На четвъртия етаж вратата се отвори. Той излезе. Точно отпред имаше табела — КЪМ ОПЕРАЦИОННИТЕ ЗАЛИ.
Точно там искаше да стигне.
22
Влезе в едно служебно помещение и намери работен комбинезон и синя риза, каквито носеха хората от поддръжката. На закачалка висеше и транзисторно радио. През нощните смени чистачите го носеха със себе си за компания. Облече ризата и комбинезона, окачи транзистора на ремъка през рамо и го включи.
Засвири песен на „Бийтълс“. Той не й обърна особено внимание. Забута количката. На количката имаше няколко рафта с консумативи и голям платнен чувал за боклуците.
Вкара количката в операционния блок през люлеещата се врата. Радиото свиреше с пълна сила. На регистрацията седеше нощна сестра. На голямата черна дъска до нея записваха предстоящите и задраскваха приключилите операции. В операционния блок имаше две сестри от интензивното отделение и чистач, който лъскаше подовете в операционна 2.
Никой не му обърна внимание, макар че сестрата вдигна очи, когато чу музиката. Той избута количката до стаята за консумативи и почна да изпразва кошчетата за боклук. Вътре завари техничка — оглеждаше рафтовете, които стигаха чак до тавана.
Тя се обърна към него и каза:
— Свършват кислородните бутилки.
— Какво?
— Кислородните бутилки свършват. Поръчай нови от централния склад.
— Добре — каза Кларк.
Техничката излезе и той остана сам в стаята. Избута бързо количката до рафтовете с консумативи за анестезиологията. На най-долния рафт имаше няколко контейнера етер. Отстрани имаше табела: „Само за оторизиран персонал“.
Взе седем контейнера и ги сложи на един от рафтовете на количката. След това потърси по-навътре и откри таймер, с който измерваха времето за действие на упойките. Беше механичен, задвижван с пружина, но много точен.
Намери и бутилка кислород. Беше малка, само няколко децилитра, но много тежка. Можеше да я носи под мишница, но тежеше поне десет килограма.
Огледа се, намери стикерите и залепи един на кислородната бутилка: ПРАЗНА. ВЪРНИ В ЛАБОРАТОРИЯТА ЗА ЗАРЕЖДАНЕ.
След няколко минути се върна в стаичката на чистачите и свали работните дрехи.
„Боже, какъв ужасен полет“ — продължаваше песента по радиото.
Той го изключи, събра материалите, уви ги в работните дрехи и тръгна към асансьора.
След като излезе от болницата, го обзе някакво доволство. Беше успял — беше се справил. Подкара в ранната утрин, но скоро задоволството му изчезна.
Най-трудната част все още предстоеше.
Кара цели двайсет минути през задни улички и жилищни райони, докато излезе на магистралата за Санта Моника.
След това още дванайсет минути, за да стигне до изхода за Лос Калос.
Когато слезе от магистралата и подкара по малкия път, който водеше в северна посока, към „Адванс“, слънцето вече се показваше над планините.
Когато стигна черната табела край пътя, вече беше съвсем светло. Подмина я с около половин километър, отби от пътя и вкара колата в някаква горичка. Тръгна назад към шосето и опита да прикрие следите от гумите, но се оказа трудно и след няколко минути се отказа.
Върна се при колата, извади материалите и се запромъква през гората към „Адванс“.
След петнайсетина минути стигна до малко възвишение, от което се виждаше стъклената сграда и паркингът. На паркинга, до лимузината, имаше две полицейски коли. До тях стояха ченгета и говореха с нисък мъж — Харви Блъд.
Изглежда, спореха — Блъд размахваше ръце и говореше разпалено, ченгетата го гледаха и се мръщеха.
Кларк погледна към прозорците на лабораторията си. Обикновено оставяше един прозорец отворен, макар да беше забранено — мразеше задушни помещения сутрин.
Намери прозореца. Имаше късмет — никой не го бе затворил.
На паркинга Блъд като че ли спечели спора. Ченгетата свиха рамене, качиха се в колите и потеглиха. Един полицай обаче остана пред входа на сградата.
Щом патрулните коли си заминаха, Харви Блъд влезе вътре. Полицаят остана пред входа. Извади пистолета си от кобура, прегледа го и пак го прибра, но остави каишката откопчана.
Направи няколко упражнения за бързо вадене на оръжието, остана видимо доволен и седна на стъпалата.
Кларк реши да изчака.
Лампата в кабинета на Харви Блъд светна.
Кларк тръгна надолу по склона.