— Подготвени?
— Да. Всъщност разчитахме да избягаш и да се държиш странно. Ти, естествено, постъпи точно така. За нас това беше нужно по юридически причини.
— Какви причини?
Блъд въздъхна.
— Горкият Роджър. Трудно проумяваш нещата, нали? Нужни ни бяха и тези последни доказателства, за да удостоверим невменяемостта ти.
Харви Блъд се облегна на стола си и се втренчи в Кларк.
— Корпорацията се е разпростряла прекалено широко. Сега разбираш ли?
Кларк седна.
— Не.
— Първоначално постигнахме сериозен успех с едни вируси, които продадохме на правителството. След това разработихме субстанцията и започнахме да я прилагаме в курорта. Още един успех. Станахме дръзки — започнахме да се разширяваме, да се занимаваме с широк спектър проекти. Сключихме договори с много фирми. Договори, които не бихме могли да изпълним, Роджър.
Кларк се намръщи.
— Всъщност — продължи Блъд — постепенно изпаднахме в сериозни финансови затруднения. Толкова големи, че нашите добри проекти — тези, които носят доходи, и тези, които обещават успех, като Сияйното момиче, — нямаше как да бъдат финансирани адекватно. Сияйното момиче по план трябваше да разполага с един милион. Вчера установихме, че имаме на разположение само осемстотин хиляди. Това ни поставя в неловко положение, Роджър. Много неловко положение. Половината от проектите ни няма да донесат нищо, а другата половина не сме в състояние да финансираме.
Кларк си погледна часовника, а Харви Блъд попита добродушно:
— Колко време остава?
Кларк не отговори.
— Няма смисъл да го криеш. Знаем какво се случва. Току-що ми се обадиха от полицията. В Мемориалната болница е извършена кражба. Особена кражба — малко етер и малко кислород. Е, кой би откраднал етер и кислород, Роджър?
Кларк почувства как всичко му се изплъзва — плановете, подготовката му — и изчезва в някакъв ужасен висш план.
— Какъв съм глупак — каза той.
Оставаха десет минути.
23
— Не глупак, Роджър — възрази Блъд. — Просто късоглед. Не допускай това да те потиска. Може да се случи на всекиго. От гледна точка на корпорацията, всички ние сме много доволни от това, което направи ти. Помагаш ни много, невероятно много. Сега, когато сградата рухне, стореното от теб няма да има цена. Няма да можем да ти се отблагодарим както подобава.
„Има още време — помисли си Кларк — да изтичам и да изключа кабела от контакта. Има още време, за да спра всичко това…“
— Истината е — продължи Блъд, — че изнесохме документите и книжата си от сградата. Направихме го преди четири дни, защото бяхме наясно, че скоро ще се задействаш. Ако приемем, че умееш да правиш взривни устройства — а етерът и кислородът са достатъчно мощна комбинация, — можем да очакваме, че цялата сграда ще се срути. Помисли какво ще означава това — няма сграда, няма лаборатории, няма нищо. Очевидно е, че няма да сме в състояние да изпълним договорните си задължения. Очевидно е, че клаузите за застраховките, които са включени в сключените договори, ще влязат в действие. И очевидно застраховката за сградата — малко над пет милиона — ще отиде за финансиране на жизнеспособните ни проекти. Значи, сам виждаш, всичко ще се нареди чудесно.
Кларк най-накрая успя да проговори.
— Ами аз?
— Да, признавам, че представляваш проблем. Ти си луд. Нападнал си едно момиче, избегнал си грижите на институциите, летял си из Карибските острови и сега си избягал пак, като си заплашвал приятели и познати. Като връх на всичко, унищожаваш една корпорация. Напълно откачено. Не се съмнявам, че съдът ще те намери за крайно опасен и склонен към убийства и ще те въдвори в щатска институция.
— Разбирам. Обаче аз ще…
— Ще проговориш? Да. И тъкмо заради това представляваш проблем.
— И заради това ще ме убиете.
— Не веднага, Роджър. Не веднага.
Кларк стана.
— Всичко сте измислили. От самото начало сте били наясно какво правите.
— Да. И се радваме, че е така — каза Блъд.
Кларк извади спринцовката от джоба си и я вдигна над бюрото. Розовата течност се виждаше ясно.
— А помислил ли си за това? — попита.
Харви Блъд не помръдна. Лицето му остана безизразно, въпреки че гледаше спринцовката.
— Роджър, постъпваш глупаво.
— Мисля, че най-накрая проявявам разум.
— Роджър, няма нужда да…
— Не съм съгласен. — Кларк вдигна спринцовката към светлината и натисна леко буталото, за да изкара въздуха. Тънка струйка течност пръсна нагоре.