— Идиопатична лекарствена реакция — отсече Джаксън, без да трепне. — На твое място, докторе, щях да престана да превръщам това нещо в мистерия и щях да се заема да лекувам пациентката. Изпомпай стомаха й и прави каквото трябва.
И излезе.
Когато остана сам, Кларк раздвижи главата на момичето напред-назад и извика в ухото й: „Шарън, Шарън…“
Тя не реагира.
Кларк продължи опитите още известно време, после се огледа колебливо и я шляпна два пъти, доста силно, по красивите скули.
Изчака.
Не се случи нищо.
— Господа, към настоящия момент мога да ви информирам, че госпожица Уайлдър е в процес на изследвания и за нея се полагат нужните медицински грижи. Тя е в състояние на кома по неизвестни до този момент причини, но състоянието й е стабилно.
— Какво е станало? Свръхдоза ли е?
— Не мога да кажа.
— Ударила ли си е главата? Побой ли й е нанесен?
— Няма следи от травми.
— От какво?
— От наранявания. Няма физически наранявания.
— Вярно ли е, че е постъпила в нетрезво състояние?
— Нямаме причини да твърдим подобно нещо.
— Ел Ес Де ли е?
— Почти сигурно не.
— Колко време ще остане в болницата?
— Невъзможно е да се предвиди.
— Критично ли е състоянието й?
— Не, не понастоящем.
До него приближи сестра и прошепна в ухото му, че в спешното е дошла някаква жена, която твърдяла, че е секретарка на госпожица Уайлдър.
Кларк кимна и каза на репортерите:
— Това е всичко засега.
После се върна със сестрата в спешното отделение.
Гъртруд Финч приличаше на гигантска крастава жаба. Беше огромна, сплескана, набита, с рокля в зелен десен. Изглеждаше на около петдесет и много изплашена.
— Разбирам, че сте секретарката на госпожица Уайлдър?
— Да, докторе. Специален асистент, може да се каже.
— Ясно. Вие ли я открихте?
— Да, докторе. Лежеше на леглото, по гръб, напълно облечена и готова за срещата си. Обаче изгаснала като крушка. Приятелят й я чакаше долу, затова я разтърсих, за да я събудя. Не се събуди и повиках линейка.
— Имаше ли някакви хапчета наоколо? Флакони с лекарства?
— Не, нищо такова. До леглото имаше чаша вода, но нямаше лекарства.
— Вземала ли е някакви медикаменти напоследък?
— Ами… имаше крем против слънчево изгаряне, доставиха й го специално от Париж.
— Не не и лекарства?
— Не, докторе.
— Беше ли потисната? Нещастна? Мрачна?
— Не, нямаше нищо такова. Винаги беше в добро разположение на духа, може да се каже. Готвеше се другия месец да започне нов филм.
Кларк извади бележника си.
— Знаете ли кои са лекарите й?
Гъртруд Финч кимна.
— Лекарят й е доктор Колауей, от Бевърли Хилс. Но не е ходила при него повече от година. Има и психоаналитик, доктор Шайн. Той всъщност е хипнотизатор, но има някаква научна степен, не знам. И дерматолог, доктор Ворхис. Той й предписа крема против слънчево изгаряне.
Кларк записа.
— Друг?
— Ами няма, освен тези, с които излиза.
— Излиза с доктори?
— Само един. Той не практикува. Занимава се с изследвания.
Кларк искаше да разбере кои хора биха могли да й дадат медикаменти.
— Как се казва?
— Момент… — Госпожица Финч заби поглед в пода, намръщи се. — Много смешно име всъщност. Имате ли цигара?
Кларк нямаше, но сестрата й предложи. Госпожица Финч запали, изпусна кълбо дим и пак заби поглед в пода. Най-накрая щракна с пръсти.
— Джордж Вашингтон, да.
— И какво му е смешното на това име?
— Съкращението на средното му име — каза госпожица Финч. — К. Джордж К. Вашингтон. За мен това е особено име.
Кларк го записа, откъсна страницата от бележника си и я подаде на Хари, специализанта.
— Свържи се с тези хора. Провери дали някой от тях не е предписвал медикаменти за госпожица Уайлдър.
Хари излезе.
— Надявам се тя да е добре — каза госпожица Финч. — Всички сме много привързани към нея. Говорих с Годфри, готвача, за нея и той също каза, че е много привързан. — Прехапа устна.
— Какво има?
— Ами… Годфри. Каза нещо.
— Какво каза?
— Когато я сваляха към линейката, той я видя и каза: „Помни ми думите. Тя има сънна болест. Африканска сънна болест“.
— Това е много малко вероятно — отбеляза Кларк.
— Слава богу, толкова се тревожех! — възкликна госпожица Финч и се разплака.
Кларк се върна, за да провери състоянието на Шарън Уайлдър. Беше същото. Промивката на стомаха и изпразването му не дадоха резултат — нямаше никакви вещества, дори частици храна.