— Харви? Слушай, беше фантастично! Просто фантастично! Разтърси мозъка ми. Уау! Да… Ще ти се обадя по-късно. Не, никакви проблеми. Мисля, че действа. Чудесно. Да. Чао…
Затвори.
Кларк излезе, за да подпише документите за изписването. След кратката формалност тя му подаде ръка и каза:
— Защо не ме изпратиш до таксито?
— Добре.
По пътя Шарън заговори:
— Наистина си сладък. Гледах как подписваш формулярите. Кога ще се отбиеш на питие?
— Доста зает съм, госпожице Уайлдър.
— Казах ти, наричай ме Шарън. — Усмихна му се. — Дори и заетите доктори имат свободни дни.
Пред болницата го изненадаха фотографите. Шарън го принуди да позира с нея, после снимаха още, докато й отваряше вратата на колата.
Шарън погледна през прозореца и му каза:
— Не забравяй за питието. Барът ми винаги е отворен и чака.
След това се надигна и го целуна.
Светкавиците избухнаха.
3
Прибра се уморен. Апартаментът му, както обикновено, беше пълна бъркотия. Никога не успяваше да го подреди, въпреки че идваше чистачка.
Избута някакви мръсни чорапи от канапето и седна да си прочете пощата. В повечето пликове имаше сметки. Писмо от приятел, в армията, който му пишеше, за да му каже, че не му харесва да е там. Бележка от туристическата агенция, с която го уведомяваха, че билетите му за Мексико го чакат и че резервациите за хотела са потвърдени.
Кларк щеше да замине на почивка за цял месец, след седмица.
Очакваше с нетърпение пътуването до Мексико, шанс да се махне от Калифорния и познатите си, шанс да остане сам със себе си.
Сега изведнъж перспективата да прекара месец в Мексико сам не му се струваше толкова привлекателна. Изненада се от самия себе си, че е възможно да мисли различно, трябваше да минат няколко минути, докато си даде сметка какво се е променило.
Шарън Уайлдър.
Веднага, щом го осъзна, прогони мисълта за нея от главата си.
Беше глупаво дори да му минава през ум такова нещо — хората от киното са ужасни, претенциозни, дребнави и разглезени като деца. Не биваше и да си помисля да се занимава с тях…
Въздъхна.
Стана и си наля питие, после реши, че ще й се обади — нищо особено нямаше да се случи, ако просто се обади.
Номерът на Шарън не беше в указателя, така че той позвъни на Гъртруд Финч и го взе от нея.
Строг и официален глас отговори:
— Резиденция на госпожица Уайлдър.
— Обажда се доктор Кларк. Дали…
— О, да, доктор Кларк. Госпожица Уайлдър остави съобщение за вас.
Кларк изпита странно чувство — отчасти удоволствие, отчасти нещо друго.
— Така ли?
— Да, господине. Ще ви го предам.
След кратка пауза чу:
— Доктор Кларк? Кей четири, Марина Капитан. Това е в Лонг Бийч. Очаква се да пристигнете след девет.
Кларк се намръщи.
— Да повторя ли, господине?
— Не — отговори той, все още намръщен.
— Благодаря, господине. Приятна вечер.
Мъжът прекъсна линията.
— Какво значи всичко това? — каза Роджър Кларк на глас.
Реши, че не знае нищо за всичко това, и отиде да вземе душ и да се преоблече.
Марина Капитан беше елегантно скъпо пристанище, пълно с огромни моторни яхти. През нощта яхтите — полирано дърво и блестящ никел — се поклащаха тихо в тъмнината. На кей четири беше привързана голяма яхта, осветена и шумна. Кларк тръгна натам. Когато приближи, видя танцуващи хора на предната и на задната палуба, и вътре, хора скупчени един до друг с напитки в ръка — пиеха, разговаряха, смееха се.
Качи се по трапа и прочете името на яхтата, елегантно изписано на носа: ВИХЪР II. Когато стъпи на борда, пред него застана нисък набит мъж по бански и синя риза.
— Кой си ти? — попита мъжът.
— Роджър Кларк.
— Не те познавам — каза мъжът.
— Търся госпожица Уайлдър.
— А, да! — Мъжът се усмихна. — Ти си докторът.
Протегна ръка.
— Добре дошъл. Винаги е добре да има лекар — може да си ни нужен след счупеното стъкло. Аз съм Пиетро O’Хара.
— Приятно ми е. Какво счупено стъкло?
— О… — отговори O’Хара. — Все още няма, но ще има. Знам го — устройвал съм такива партита и преди.
— Твоя ли е яхтата?
— Разбира се. — Засмя се. — Фирмен разход, разбира се. Не бих се справил иначе. Ела долу да те запишем в бумагите на счетоводителя ми и си вземи питие.
O’Хара се провря през тълпата към бара, Кларк го последва.
Хората бяха добре облечени, макар и доста безвкусно. Жените показваха силно разголени…