Слънцето се скри зад бързо движещите се тъмни облаци и в къщата за гости притъмня, имах чувството, че е много по-късно, отколкото беше. Използвах фенерчето на телефона, за да се ориентирам. Банята беше затворена и усетих миризмата на хлор, когато отворих вратата. Едва успях да вляза в тясното помещение, заето от огромна индустриална помпа, която познах, защото бях виждала такава, докато Пол строеше и имаше няколко случая на наводнени обекти. Стори ми се странно, че е в банята вместо в гаража, но няколко удара по металното тяло ме убедиха, че там няма скрити лекарства. Не си бях давала сметка колко е силен мирисът на хлор, докато не излязох навън и не се наложи да седна, защото ми се зави свят.
Качих се на горния етаж. Струеше призрачна светлина, докато се движех из стаята. Помещението беше твърде малко, освен за няколко кашона с надписи „Плочи“, които отворих и открих колекция от винилови плочи. Започвах да се отчайвам и усетих как адреналинът отстъпва място на желанието за нова доза.
Застанах на най-горното стъпало и огледах долния етаж за нещо, което да не си е на мястото, или за скривалище. Може Марк да е знаел, че е въпрос на време някой да дойде да проверява, или пък се е уплашил, когато полицаите са дошли, и се е отървал от запасите си. Може и да ги беше преместил, а може и аз да грешах и скривалището му да беше или в голямата къща, или в гаража. Все още имаше потенциални места, които да претърся, а един господ знаеше кога ще се върнат полицаите. Не можех да си намеря място.
Малкият прозорец на втория етаж гледаше към басейна и голямата къща. Примирих се, че онова, което търся, не е тук. Налагаше се да отида в къщата, за да намеря каквото ми трябва.
Когато излязох, мирисът на хлор ме последва навън дори след като заключих вратата. Минах по пътеката около басейна и си представих безбройните партита тук, чиято звезда е била Саша. Съмнявах се, че скоро на това място ще има други празненства. Докато пресичах двора, за да отида в къщата, забелязах, че макар времето да бе топло, покривалото на басейна беше все още отгоре.
Направих още пет крачки към къщата, но се обърнах и реших да обиколя басейна. Знаех, че рискувам, като излизам на открито, но нещо ме теглеше към басейна.
Бях по средата, когато забелязах нещо. Една от металните кукички не си беше на мястото. Коленичих и се опитах да вдигна опънатото покривало и да осветя басейна с фенерчето. Беше твърде стегнато, затова освободих още три кукички, за да открия ъгъла. С металните пръчки отгоре и стълбите към басейна, можех да се пъхна. Беше трудно да откача кукичките и да се захвана за една, без да се подхлъзна.
След като освободих четвърта кукичка, заметнах достатъчно от покривалото, за да насоча светлината към басейна. Стълбите и пространството бяха съвършено сухи. Басейнът беше празен. Слязох в мрака с клатушкането на рак и приклекнах на най-долното стъпало, защото беше твърде ниско, за да остана права, след като върнах покривалото на място. Придвижих се на длани и колене и усетих уюта на тъмното затворено място. Преместих светлината към далечния край и видях, че там, където басейнът ставаше по-дълбок, стои нещо голямо. Бях далече и не можех да разбера към какво се насочвам, затова пропълзях до средата на басейна, където се изправих, без да се налага да се превивам много. Щом стигнах до мястото с отбелязана дълбочина метър и осемдесет, видях пластмасови кутии и успях да се изправя напълно. Сърцето ми препускаше, ръцете ми трепереха, светлината подскачаше като диско топка. Стиснах телефона и насочих лъча към кутиите, за да отворя капаците. Вдигнах единия и едва не припаднах.
Подредени на красиви купчинки, пред мен стояха шишенца от по 500 таблетки с всички болкоуспокояващи, които можех да си представя, и някои, които дори не познавах, така че не можех да си ги представя. Прииска ми се да си бях донесла по-голяма чанта, докато тъпчех гигантските шишенца в тази, с която бях. Отворих друга кутия и открих течен морфин и петидин. Следващата беше пълна със съкровища и скъпоценни камъни против безпокойство. Трябваше да отворя още две кутии, преди да открия онова, което ми трябваше. Не се изненадах, че Марк е поставил всичко това най-отзад. Като знаех колко са силни и колко хора са измрели по време на изпитанията, беше невероятно, че той все още ги пази. Знаех си аз, че има. Сигурно бе разчитал на това, че някой някога ще намери начин да ги разтвори и да ги продава в несмъртоносни дози. Бяха точно каквото ми трябваше и по сила, и по форма.