Взех само едно шишенце и го увих в хартия от чантата. Пъхнах го в широкия джоб на роклята си, сякаш беше граната. Щеше да ми трябва малка частица от съдържанието му, а след като го използвам, трябваше да измисля начин да се отърва от останалото така, че никой де не се натъкне случайно на него. Затворих кутиите, натрупах ги както ги бях намерила, макар да се съмнявах, че Марк някога ще се върне при заровеното си съкровище.
Докато бях в плиткия край и се качвах по стълбите, чух, че приближават автомобили. Не можах да преценя дали влизат по алеята, или просто минават пред къщата, но не губих време, за да затварям покривалото, и хукнах с всички сили към автомобила си, натежала от килограмите живот и смърт в джобовете ми.
51.
Силвестри
— Направо ме убивате, момчета. — Опитвах се да поощря екипа ченгета, които разбиваха с чукове стените на къщата край басейна на Марк Андърс. — Не сме в някой музей. Дайте по-живичко. И не забравяйте, освен наркотиците търсим оръжие двайсет и втори калибър.
Един от униформените се наведе през парапета на горния етаж.
— Тук няма нищо, детективи. Занимаваме се с това цяла сутрин и ентусиазмът ни започва да гасне. Потънали сме в мазилка, а нямаме никакви отговори.
В очите на Уолкот забелязах отнесено изражение. Той оглеждаше остатъците от стени, таван и подове. Разсеяно подритна навит килим с обувката си, докато сваляше уоки-токито от колана си, и се обади на другите в голямата къща.
— Нещо ново там?
Радиото пропука.
— Нищо.
Ноздрите на партньора ми се разшириха и той се намръщи към пода.
Двамата с Уолкот бяхме застанали на задната веранда на Андърс. От къщата вече не се чуваше приятният шум от чукове. Бяхме разочаровани и объркани. Униформените обикаляха безцелно.
— На този етап — заяви партньорът ми — ще избера между хапчетата и балистиката от оръжието, с което е убита Саша. Едно от двете издиша някъде.
— Знаем, че Марк Андърс има двайсет и втори калибър, регистриран на негово име. Каква е вероятността това да не е оръжието, с което е убита?
— Косвена — сви рамене той.
— Трябва да е някъде под носа ни — отвърнах. — Този тип не е чак толкова умен.
Уолкот набърчи нос и погледна към басейна.
— Чакай малко. Защо покривалото за басейна е дръпнато посред лято? Ако той е затворен, защо има пресни следи от хлор по тревата?
Спогледахме се и пресякохме ливадата.
Когато приближихме басейна, забелязах, че кукичките в единия ъгъл са извадени. Коленичих и заметнах покривалото, разкрих сухото дъно.
— Каква загуба на приятни възможности. — Започнах да махам кукичките и на останалата част от покривалото по дългата част на басейна, докато партньорът ми се зае с плиткия край. Приключи пръв и заслиза надолу по стълбичките. Разсмях се, когато движещата се глава на Уолкот накара покривалото да се набере като вълнички, сякаш отдолу се криеше морско чудовище. По средата на басейна видях как главата му спря на едно място, а след това той се върна. Качи се по стълбичките, приближи се до мен и се наведе. Постави ръка на рамото ми и се усмихна искрено.
— Искаш ли да чуеш добрите новини, партньоре?
— Какво, мамка ти, чакаш? — попитах.
— Сега вече Агенцията за борба с наркотиците ще трябва да ни помогне с писането на документи. Този случай минава към федералните.
52.
Шийла
Когато знаеш, знаеш.
Даниъл беше голямата ми любов. Той беше моят човек, най-добрият ми приятел, липсващата ми половина. Разбрах го в мига, в който се запознах с него. Освен това беше лъжец и измамник и очевидно скапан социопат. Това обаче го открих много по-късно.
Оставаха три седмици до сватбата ни. Всичко беше купено и платено. Списъкът с подаръците беше опоскан, куп пари бяха пропилени, за да се свалят килограми, бяха изплакани много сълзи. Бяхме съвсем близо до сватбата. Нищо нямаше да ѝ попречи да се състои.
Тъкмо бях пробвала грим и прическа за големия ден и отивах към колата си както бях с очна линия, спирала и руж, нарамила сватбената рокля, когато получих есемес от приятелка от колежа.
Мисля, че трябва да видиш това. Съжалявам.
В ръката си държах снимка от профила на годеника си в приложението за запознанства Тиндър, активен през изминалия час. Нямаше начин да е грешка. Той имаше особен белег на челото след сблъсък с клон, докато карал ски като тийнейджър. Както повечето неща в живота, белег, който би обезобразил някой друг, правеше Даниъл по-привлекателен и желан. Такъв гадняр беше той.