Выбрать главу

Не съм сигурна колко време останах по средата на кръстовището, зачетена в профила му, но беше достатъчно дълго, че да изпусна облечената в найлонов калъф рокля на улицата, а колите да започнат да надуват клаксони, докато профучаваха покрай мен.

Заглавие: Търся секси забавления с привкус на приключения и нулева лудост.

Той харесва:

Наясно бях с всичките му предпочитания.

Той не харесва:

Това го знаех още по-добре.

Предпочитания за връзката: „Неетично полиаморен“.

Това беше нещо ново.

Гримираното лице и прическата са важни, защото жената, която ме изтегли от кръстовището, откликна на отчаяните ми думи „Какво да правя?“ с малко огледалце, пакетче кърпички и:

— Поне изглеждаш добре, миличка.

Когато се погледнах, видях гротескна маска от потекла спирала, която прорязваше ружа по бузите и кървавочервените устни. Бях най-тъжният, най-страшен клоун-булка, който някога е плакал заради мъж.

Вдигнах роклята си от асфалта, измих лицето, гримирано за триста долара, но не отмених сватбата.

Бих се описала като страстна и целеустремена. Медицинските лица, с които се бях сблъсквала през живота си, биха ме описали като обсесивно-импулсивна. По принцип обаче съм предпазливо настроена към хора, които се прехранват, като дават съвети.

Станах вдовица на трийсет. Наследих всичките пари на Даниъл, след като смъртта му бе определена като инцидент. Тъй като беше минала едва седмица след сватбата ни, когато той се удави, семейството и приятелите му бяха възмутени. Даниъл така и не бе споменавал колко е доходоносна фирмата му, така че това не беше мотив, просто неочакван бонус. Това беше един от многобройните аспекти в живота му, за които не беше честен с мен.

Разполагах със средствата да направя почти всичко, което исках, но нямах представа какво да правя със себе си. Присъединих се към Тиндър преди сватбата, за да се опитам да спипам Даниъл и да го следя. Странното беше, че отбелязах всичко, което щеше да му се хареса във фалшивия ми профил, но двамата така и нямахме съвпадение. Вместо да закрия моя профил, закрих неговия. След медения месец и аутопсията започнах да набелязвам.

Така се появи Марк Андърс.

Той беше в командировка в Палм Спрингс и си търсеше компания, докато беше в града. Изкарахме невероятна седмица с много секс. Много пъти ме наричаше „жената мечта“. Хвалеше се със съвършената си къща и утопичен град на Източното крайбрежие.

Няколко седмици след като си замина, си писахме есемеси и аз бях омаяна. Научих всичко, което можех, за прелестния Стони Брук, Лонг Айлънд, наех къща край брега, без да ставам от стола си. Щях да изненадам Марк, като му поднеса себе си като подарък.

Когато съпругата му отвори вратата, видях съвършената му къща отвътре само за миг и едва тогава осъзнах грешката си. Следващият му есемес беше повече от ясен.

Разкарай се, мама ти стара, откачена никаквице.

Не обичах истински Марк, така че болката от отхвърлянето не продължи дълго. Първите шест месеца в Стони Брук обаче бяха самотни. Имах единствено ежедневието си, което организирах, следвайки това на Саша. Тъй като Марк не ме искаше, реших да наблюдавам как единственият друг човек, когото познавах в града, прекарва времето си. Студио „Лотос“, спа процедури, щастливи часове, пазаруване и пак същото.

Промених характерния си за Западното крайбрежие вид, за да бъда като останалите, но и за да огранича риска Саша да ме познае като случайната жена, която бе позвънила у тях няколко месеца по-рано. Беше ми приятно да се правя на хамелеон и с удоволствие поддържах новия си стил. Разпродадох всичките си хипарски дрехи, отказах се от естествено къдравата си грива до кръста и минах на спортно облекло, подстригах косата си до раменете и я изправих. След това се запознах с Пол.

Всичко в новия ми живот стана по-хубаво, когато го срещнах. Този път малко побутнах ръката на съдбата, но едва след като ни събра в един ресторант същата седмица, когато чух, че Ребека се оплаква от него. От обичайното си кътче в бара ги видях да седят на съседна маса. Почти не си говореха. У него имаше нещо. Просто знаех, че той е причината да се преместя на изток.

На следващия ден отидох да осиновя куче и започнах нова ежедневна дейност.