Не криех нарочно от Пол, че Даниъл е умрял, нито пък го заблуждавах умишлено. Все още не можех да сваля халката и годежния пръстен. Когато разговаряхме за пръв път, усетих облекчението му, щом реши, че съм омъжена, затова не го поправих.
Имах намерение да му разкажа историята си, настъпи ли подходящ момент. Колкото повече се преструвах, че Даниъл е жив, толкова по-трудно ставаше да обясня поведението си. Стигнах дотам, че поставих някои от дрехите му в гардероба и оставих часовника и копчетата му за ръкавели на нощното шкафче, защото знаех, че Пол ще ги види, когато дойде у нас. Имаше нещо зловещо в тази работа. Но аз исках да му осигуря спокойствие.
Прекарахме невероятна година заедно. Любовта ми към него беше много по-дълбока, отколкото към Даниъл. Усетих как той се влюбва в мен, силно, както аз в него. Виждах, че е все по-нещастен в брака си и обмисля как да приключи отношенията си с Ребека. Не го карах да говори за чувствата си и изчаквах да му разкажа историята си. Прецених, че колкото по-дълго сме заедно, толкова по-голям е шансът той да ми прости. Виждах го винаги, когато можех, въртях педалите до нея всеки ден и я мразех безмълвно. Знаех, че той трябва да планира как да се измъкне от нея, затова щях да проявя търпение, вместо да се опитвам да манипулирам положението.
Когато Пол ме заряза, се срутих стремглаво, но все още таях надеждата, че той е просто объркан и накрая ще вземе решението, което аз искам. Реших да се държа като възрастен човек, да не прибързвам, за да не направя нещо, за което после да съжалявам.
Но след това те ме убиха и страхът от съжаление бе заменен с желание за отмъщение.
53.
Пол
Лятната горещина бе понамаляла и двамата с Дейна седяхме на задната ѝ веранда и се наслаждавахме на залязващото слънце. Тя ме погледна нежно.
— Пол, искам да ти благодаря.
— За какво?
— За помощта да продам къщата. Това е голяма част от новото начало за нас.
— Няма защо.
— Наистина съм ти много благодарна. — Тя стисна ръце и поклати нежно глава. — Ти си добър човек, Пол Кембъл.
— Престани, Дейна. Аз съм този, който трябва да ти благодари. Надявам се, знаеш какво означаваха за мен последните месеци. Да си върна отново живота. Аз просто… — Усетих как гърлото ми се стяга.
— Знам. Знам.
— Благодаря ти.
— Не е нужно да ми благодариш.
Дълго седяхме мълчаливо, гледахме над оградата към пастелните цветове на небето. Обърнах се към нея и тя отвърна на усмивката ми.
— И така — попита тя, — къщата е почти готова?
Усетих как бузите ми пламнаха.
— Да, занимавам се с довършителните работи. Почти съм готов.
— О, Пол — грейна тя.
— Невероятно е, че виждам какво съм построил със собствените си ръце за нас. Ден след ден виждах как придобива форма. Много съм щастлив.
— Нямам търпение да я видя.
— Да, ще бъде съвършена.
— Кога ще кажеш на Ребека?
Погледнах към облаците, осветени от залязващото слънце. Поех си дълбоко дъх и усетих мириса на въглища от грила на съседите, аромата на цветните лехи до нас. Усмихнах се на Дейна.
— О, не се притеснявай — уверих я аз. — Измислил съм го.
— О, Пол! Замалко да забравя. Благодаря ти за прекрасното колие.
— Нямам представа за какво говориш — отвърнах.
Тя ми се усмихна конспиративно и поклати глава.
— Разбира се, че не знаеш.
54.
Уолкот
Седях на паркинга на кулинарния магазин, потънал в мисли, когато Силвестри се тръшна в автомобила с препълнен пазарски плик. Вътре имаше толкова храна, че можеше да засити малка островна държава.
— Кръсти ли я вече? — попитах.
— Кого?
— Тенията.
— Много смешно, приятелю. Трябва да хванеш микрофона в кафенето във вторник вечер с тези златни лафчета.
— Сериозно, да не би да купуваме обяд за цялото управление?
Партньорът ми поклати глава и се разсмя.
— Скапаният Сал, човече. Той ни направи сандвичите, а след това продължи да тъпче допълнителни неща в плика. „За вас, герои, заведението черпи!“, каза. А, праща ти много поздрави. Може да не сме арестували никого, но май повече няма да плащаме за обяд в този град.
— Да, Аби ми каза, че е била при Макнамара, за да си вземе рецептата от любимия на всички фармацевт, и той бил любезен и внимателен. Останах поразен.
— Тези хора имат деца и бизнес — отвърна Силвестри. — Да извадиш тип като Андърс от обращение много помага градът да стане по-безопасен. А покрай обвиненията в непредумишлено убийство и убийство поради небрежност, които ще му лепнат федералните за фентанила, той ще остане завинаги зад решетките. Няма значение, че арестът не беше наш.