— Да, радвам се, че го заковахме — отвърнах. — Тази работа е по-голяма от Андърс. На следващия ден са ударили къща със запаси в Ривърхед и са заловили цяла лодка със стока.
— Към долната част на острова ли?
— Именно. За съжаление тази гадост ще си остане тук, партньоре.
— Така си е. Но поне е някакво начало.
— Май си прав — съгласих се аз.
— Освен това двамата с теб няма да си имаме неприятности. Няма да ни обвиняват, че се мотаем.
— Мотаем, а — подсмихнах се аз.
Извадихме сандвичите изпод купищата чипс и печива, поставихме ги в скута си и ги разопаковахме от хартията. Изядохме обяда си под звуците на преминаващи автомобили и пропукването на радиото от време на време.
55.
Шийла
След като Саша зае мястото ми в найлона, аз заех мястото ѝ навън.
Като видях колко пари беше понесла, реших, че се е канела в скоро време да се разкара от града. Всичко намекваше, че е искала да се махне от живота си с Марк колкото аз навремето исках да съм част от него. Бях ѝ направила услуга, като я ликвидирах. Само че аз не се интересувах от нейната смърт, а от тази на Пол и Ребека.
С парите и документите, които поръчах онлайн и ми изпратиха до пощенска кутия, наех малък апартамент през няколко града под новото си име и открих човек в безплатните обяви, който искаше да се отърве от автомобил без документи. Изкушавах се да взема ягуара на Саша, но знаех, че не бива, затова го зарязах на един паркинг в мола и го покрих. Знаех, че рано или късно що го намерят, но и че няма да стане веднага.
Позволявах си само най-основни покупки, за да живея. Беше ми приятно да съм необременена от нищо. Ако ми трябваше нещо, можех да го взема от Саша или Ребека.
Знаех, че трябва да проявя търпение и да изчакам да мине рожденият ми ден, за да погна Пол и Ребека. Нека да се успокоят и да решат, че им се е разминало, а след това щях да започна шоуто. Първоначално беше опустошително да ги наблюдавам. Експериментът ми не протичаше както очаквах.
Двамата се сближиха. Сякаш се съюзиха. Тя не го наказа заради изневярата, той не охладня, не се отдръпна заради онова, което тя ми стори. Виждах как се подкрепят един друг и ми прилошаваше. Но без болката, докато ги гледам как се сближават, нямаше да изпитам удоволствието да ги съсипя. Нито пък тръпката, когато съобщя, че самата аз липсвам.
Когато всичко си дойде на мястото, изпратих анонимен имейл до „Човешки ресурси“ в „Лонария Фармасютикълс“ и изразих безпокойството си във връзка с тяхна служителка. Обадих се в полицията на Стони Брук за изчезнала приятелка. Получи се толкова лесно. Всяко камъче, което бях подхвърлила в отегчителния им животец, вдигна вълни и доведе до малък хаос. Това беше най-вълнуващото, което се случваше в сивото им съществуване.
Оказа се безкрайно лесно да отмъквам разни неща от Ребека. Първо ѝ взех работата, после Дъф, сетне колието с гълъбите, което носеше на последната снимка с Пол, открита от мен във Фейсбук. След това пръстена ѝ. Вземах ги за малко, колкото да ме видят с тях, и ги връщах, за да създам у нея несигурност и объркване. Отнех ѝ чувството за сигурност у дома, като се криех в сенките и размествах разни неща съвсем леко, но не чак толкова незабележимо. Чуковете бяха гениално хрумване и доста се позабавлявах, докато измислях къде да ги оставя. Ваната с ножчето беше от любимите ми хрумвания, част от мен се надяваше тя да се самоубие, но се оказа твърде голяма егоистка за подобно нещо. Най-важното беше, че ѝ отмъквах хапчетата. Понякога ги сменях. Имах нужда да контролирам ясната ѝ мисъл и мотивацията ѝ да действа опасно, както бях планирала.
Най-готината част беше, че навън се случваха толкова много неща, които правеха хаоса още по-голям. Без да губи време, Пол си намери нова лъскава мадама. Не бях предполагала, че ще се случи подобно нещо. За кратко се вбесих, но подозренията на Ребека и последвалата ярост бяха истинско удоволствие, на което се насладих и използвах това, за да подхраня рухването ѝ. Докато наблюдавах Ребека, Пол ми осигури някои от най-страхотните моменти. С каква лекота подклаждах подозренията ѝ.
Забавлявах се. Открих, че новото ми ежедневие може да е различно всеки ден, докато ги следвах. Открих криминална страна у себе си и се вмъкнах в аптеката с пистолета на Саша, когато ми потрябваха лекарства, за да контролирам Ребека. Излях част от неутихналия си гняв, когато се регистрирах в „Хъдзън Ин“ като Саша с чантата с пистолета и всичко друго необходимо и си организирах частно секспарти с кредитната ѝ карта. Безкрайно се изкефих, докато разхвърлях сексиграчки из стаята, преобърнах матрака и димях с любимите пури на Марк, за да съм сигурна, че противната му визитка няма да остане незабелязана.