Използвах информацията, която Пол ми беше дал, докато бяхме заедно през онази година. Когато исках да отидем в друг град, за да прекараме известно време заедно като истинска двойка, той посочваше всички места, на които не можем да отидем, защото двамата били прекарали известно време там или пък мястото било важно за тях поради тъпи сантиментални причини. Малките неща се събираха и ми даваха важна информация. Водех си непрекъснато бележки наум.
Обожавах всяка минута, докато я водех към старите места от щастливия им живот с Пол. Приела нейната самоличност, резервирах стаята от медения им месец. Избрах колието и го изпратих на Дейна. Оставях пътека от трохи за двойствения живот на Пол, без да съм сигурна какво ще забележи, и се радвах, че забелязва толкова много. За човек под въздействието на лекарства тя беше достоен противник и играеше по моята свирка по-добре, отколкото предполагах, че е възможно.
Почти ми дожаля за нея, когато ѝ позвъних онзи път и се престорих, че съм представителка на фирмата за кредитни карти. Гласът ѝ звучеше толкова изтънял, тя не криеше поражението си и беше като опиянена. Определено беше смазана и се питах дали не прекалявам с нея. Само че всяко кратко съмнение изчезваше, щом си спомнех чука по главата.
Пол лъжеше нагло Ребека. Издигаше всичко, което правех, на ново ниво, без да има представа, че ми помага. Радвах се, че с него действаме в унисон. Той не виждаше какво става у дома със съпругата му между посещенията при новото си гадже и работата по къщата, в чието мазе ме беше хвърлил. Трябваше ми известно време, докато осъзная, че довършва къщата като някакъв паметник за нас. Беше ясно, че се опитва да уталожи чувството на вина за стореното от Ребека.
Забавлявах се. Имах цел. Връщах си го на всички, които ме бяха приели за даденост. В мига, в който забележех, че въздишат от облекчение или се опират един на друг, аз се задействах. Когато полицаите откриха тялото на Саша, нещата станаха просто прекрасни. Нямах представа как ще приключи всичко, но знаех, че ще бъде великолепно.
56.
Ребека
Тубите с „Юфелис“ в багажника ми бяха увити пет пъти в стреч фолио, купено от един „Севън Илевън“ най-близо до къщата на Марк. Купих също три нови кутии от загряващите пластири, които Пол предпочиташе, кутия самобръсначки без извивки и инстантно лепило. След това отидох в „Хоум Депо“ и купих три чифта от най-здравите работни ръкавици, които намерих, малки, средни и големи. Готова бях.
След набега си у Марк оставих откраднатите си дарове в багажника за през нощта, докато ми остане време да направя нужното. Щях да ги извадя довечера, когато Пол заспи. С юфелиса подръка, си спомних черните дни на работа, случаите, в които тайничко се оттеглях за почивка, защото вземах все повече хапчета.
„Юфелис“ се оказа завързано име за лекарствен препарат, когато излезе на пазара, но беше точно това, което обещаваше. Еуфория, която усещаш с кожата. Идеята бе тръгнала откъдето трябва, осигуряваше несравнима възможност за онези, които умираха в неописуеми болки. Топичен морфин, хидроморфон и фентанил бяха най-ефективните за хора, които не можеха да преглъщат или имаха болезнени кожни рани. „Юфелис“ беше съчетание от трите. Действаше много добре и не само отнемаше болката при най-тежко страдащите пациенти, но облекчаваше и онези, които се грижеха за тях.
Не беше чак толкова ужасен начин да си отидеш, ако си готов за края, но петдесет процента от случаите бяха на напълно здрави хора, пред които беше целият живот.
Фармацевтите в медицинските лаборатории на „Лонария“ или се бяха престарали, защото бяха вдишали или приели твърде много от собствения си продукт, или бяха безобразно некомпетентни, тъй като не бяха тествали всички възможни проблемни места на защитното облекло. Малцината оцелели от „Юфелис“ го описваха така, сякаш са се надрусали с екстази, докато получават оргазми при нулева гравитация. Това щеше да се отрази добре на продажбите. Веднага щом се разбра колко е силен, цели камиони от него започваха да изчезват на път към медицинските центрове.
Беше неподозирана катастрофа. Много хора измряха, при това бързо. Изпитанията на „Юфелис“ се проведоха с максимален брой пациенти и участието на палиативни центрове и хосписи. Едва незначителна част от въпросния продукт стигна обратно в „Лонария“.