Връщахме се към управлението, когато Дъф започна да вие отзад в колата. Погледнах през прозореца, за да разбера защо протестира, и видях черен лабрадор, седнал на предната веранда на една къща, да драска с лапа по мрежестата врата.
— Уолкот, намали.
— Какво има?
— Това не е ли къщата на Шийла Максуел?
— Май да. — Той спря колата отстрани на пътя.
Слезе и отвори задната врата. Дъф се стрелна покрай мен към лабрадора. Кучетата се срещнаха по средата на ливадата и започнаха да се търкалят като топка козина. Уолкот слезе от колата и мина от моята страна. Кимна към съседка, която поливаше цветята в едно сандъче на прозореца. Приближихме къщата.
— Извинете, госпожо — започна той.
Жената се обърна и се усмихна топло.
— Да?
— Извинете, че ви притесняваме. Аз съм детектив Уолкот, това е партньорът ми, детектив Силвестри.
— Здравейте, детективи. Как сте?
— Благодаря, добре. Красиви петунии — отбелязах.
— Много сте мили! С какво да ви помогна?
— Питахме се дали сте забелязали някого в къщата — посочи той съседната врата.
— О, боже — отвърна тя. — Тук живееше една млада жена, която изчезна преди няколко месеца. Не бях виждала кучето от известно време. Сега обаче то се върна и си търси стопанката. Горкото. Колебаех се дали да не звънна в кучкарника.
— Ние ще се погрижим за него. Благодаря ви за отделеното време.
— Разбира се. Намерете му хубав дом.
— На всяка цена, госпожо — отвърнах аз.
Пресякохме ливадата, за да хванем кучетата. Лабрадорът дойде при мен и започна да ближе ръцете ми, докато партньорът ми галеше Дъф. Наведох се и погледнах идентификационната карта на кучето. От едната страна се виждаше адресът на къщата, пред която бяхме застанали. Обърнах етикета и прочетох името „Моли“, гравиран в метала. Почесах я зад ушите, докато тя дишаше щастливо.
— Добре, миличка. Хайде да тръгваме.
Епилог
Уес
„Добре, запази спокойствие. Ще се справиш.“
Когато завих по алеята, видях тъмносиво ауди, паркирано отстрани на входа. Жената се беше облегнала на вратата от страната на шофьора и разглеждаше двора. Беше подранила — обикновено това беше добър знак за кандидат-купувач. А тази купувачка беше привлекателна. Всъщност готина. Това вече беше бонус. По-важното бе, че вдъхваше оптимизъм: открито лице, отпуснато тяло. Щеше да мине добре.
Чух приглушения звук на камъчетата, когато спрях и изключих двигателя. Поех си дълбоко дъх, стегнах се и слязох от беемвето. Жената пристъпи към мен и протегна топло ръка. Аз направих същото.
— Здравейте, госпожице Грейвс.
— Моля ви, наричайте ме Моли.
— Аз съм Уес.
— Благодаря ти, че дойде, Уес.
— За мен е удоволствие.
Тя погледна над рамото ми към беемвето.
— Кървавочервено. Дързък избор, Уес. Уважавам такава решителност.
— В тази връзка — имаш невероятен камък на ръката.
— Благодаря — отвърна тя. — Нещо като наследство.
— Късметът спохожда дръзките, както се казва.
Тя се подсмихна.
— Надявам се, че няма да поискаш цяло състояние за тази къща?
Усмихнах се.
— Ще бъда добър.
— Рицарството не е изчезнало.
Тя определено флиртуваше.
Пъхнах ключа и влязохме. Пристъпих крачка напред и я погледнах в очите, докато тя опипваше с поглед безупречно изпипаните детайли: подове от черешово дърво, борови греди, каменна камина, висок таван. Беше обедно време и светлината, която влизаше през панорамните прозорци, лъщеше по всички повърхности. Изпитах завист за артистичното изпълнение дори на най-незначителните неща. Тя се държеше спокойно. Не бързаше, наслаждаваше се. Когато най-сетне се обърна към мен, заговори делово:
— Да се заемаме.
Беше чела за случая и знаеше много добре какво е станало между тези стени — или поне както го представиха вестниците. Проблемен брак, изневяра, двойно самоубийство. Само че медиите никога не представят пълната история. Те не познават жертвите така, както онези, които са им били близки. Любовта и отдадеността, които са съществували отвъд драмата и конфликта на повърхността.
Споменах, че мъртвите са ми били приятели, разкритие, което събуди съчувствие у нея, без да я разколебае. Тя беше добре запозната с пазара и когато споменах колко ще донесе къщата при нормални обстоятелства, не се поколеба да отбие атаката ми. Заиграхме се с цифрите. Тя разчиташе на чара си и докато се усетя, успя да ме накара да се съглася да падна под посочената цена.
Стиснахме си ръцете. Тя излъчваше топлота дори след студените преговори. Открих, че съм омаян. Тази жена определено знаеше какво иска и как да го получи, както стана ясно от чека за депозита, който извади и ми подаде. Останах удивен от написаното число, сумата беше по-ниска от онази, за която мислех, че съм се споразумял. Имаше нещо у тази жена.