И ми плащаха абсурдно много за това. Прекарах последните двайсет години в опознаване на лекарското съсловие и от какво се нуждае, за да помага на пациентите си да се чувстват по-добре. Знаех как да разговарям с докторите, за да запазят чувството си за превъзходство, но и да звуча авторитетно и да ги накарам да пожелаят стоката ми. Можех да представям страничните действия и имената на лекарствата почти като поезия. Само за минути бях в състояние да преценя кое хапче ще е най-подходящо за човека, с когото имам среща. А най-добре от всичко знаех коя фармацевтична алхимия е най-подходяща за мен. Важно е да познаваш себе си.
Докато стигна в офиса, отдавна беше минало девет, а сутрешните събития ме бяха извадили от равновесие. Мисля, че колкото и да се стремим да запазим спокойствие всеки по силите си, съмненията и тревогата остават близо под повърхността. Докато пътувах, се почерпих с допълнително хапче успокоително, за да си възвърна поне донякъде равновесието.
Червената лампичка на телефона ми мигаше злокобно. Марк вече ми беше изпратил имейл, с който ме викаше в кабинета си, и почти същото текстово съобщение, което повтаряше поканата. Видях го да стои на прага на офиса си с обичайната поръчка от „Старбъкс“. На чашата в небрежен курсив беше написано МАРВ1 и аз се засмях въпреки гадното начало на деня. В другата си ръка държеше обичайния си реквизит — незапалена кубинска пура, която лапаше и лигавеше с прекъсвания през целия ден, докато не дойде моментът да я запали в уюта на дома си. Изражението му беше по-скоро сериозно, отколкото самодоволно, което не беше типично за него. Повика ме с жест и се завъртя на токовете на обувките си „Гучи“. Някой май се нуждаеше от ксанакс. Донякъде го разбирах. Току-що бях чула, че има някакви семейни неприятности.
Повдигнах вежди и го изгледах, после си оставих нещата на стола. Опитах се да не обръщам внимание на любопитните погледи на колегите си. Повечето бяха на алпразолам или золофт, но на доста от тях бих препоръчала да си увеличат дозата. Каква забележително нещастна група хора, като се има предвид достъпът им до толкова препарати за подобряване на настроението!
Потиснах нарастващото чувство на страх, което къкреше в мен, откакто сутринта се появиха неочакваните посетители. Стабилизирах се, като лапнах половинка окси и го прокарах с кафето. Винаги черно. Млечните произведения и захарта са убийци. Запътих се към офиса на Марк.
— Седни, Ребека.
Веднага ми направи впечатление, че не затваря вратата по същия начин както предходните седмици, когато бюрата опустяваха и той се опитваше да ме убеди в достойнствата на „вълшебната“ бутилка водка в бюрото му, известна с това, че превръща лошите решения в „неустоими“ (като например трескавото събличане). За нещастие на Марк аз не вярвам във вълшебства и ми се повдига от водката, както и от него. Откакто Саша я нямаше, той беше станал още по-настоятелен, а намаляващите ми запаси и зачестяващата нужда от тях правеха отказа по-труден.
— Марк — отправих му най-свенливата си усмивка и навих кичур коса на пръста си, — защо е тази сериозност?
Той не се поддаде. Даже беше ядосан. И причината ми беше известна.
Съпругата му, за която смяташе, че просто си е тръгнала преди три седмици, беше изчезнала. Дали знаеше, че са ме информирали от полицията? Ако със Саша бяхме истински приятелки, а не просто се преструвахме на такива, може би щях да имам някаква представа къде би могла да е. Отделен въпрос беше дали щях да го споделя с детективите тази сутрин. Със сигурност обаче нямаше да призная пред Пол или полицията, че изчезването ѝ не ме притеснява ни най-малко.
Той придоби почти угрижено изражение, но то беше мимолетно. Не за това искаше да говори с мен. Изненадах се, че продължава да идва на работа в разгара на разследването, но предположих, че рутината го успокоява. Оценявам нуждата от предсказуемост по време на криза. С Пол правехме абсолютно същото.
Исках да му съчувствам, но знаех какъв ужасен съпруг е той. Саша често ми разказваше за безразличието му в съблекалнята на фитнес студиото, а и в офиса дочувах за изневерите му. Освен това в продължение на години лично бях изслушвала най-добрите му фрази за свалка.
Поколебах се дали да не му кажа за посетителите рано тази сутрин, но се отказах. Видя ми се умислен. Изражението му стана мрачно.
— Не мога да продължавам да те защитавам, Ребека. Хората задават въпроси. Някой е подал анонимен сигнал до корпорацията, че отношенията ни са „съмнителни“. Дебилите от „Човешки ресурси“ са ме погнали. Не знам с кого си говорила, но си направила огромна глупост. При сегашния климат не ти, а аз ще си загубя работата само заради някакви тъпи шеги. Освен това вървят слухове за достъпа ти до мострите на лекарствата.
1
Вирусът Марбург (MARV) причинява заболяване при хората и приматите; MARV означава също определен тип балистична ракета. — Б.ред.