На най-горната снимка беше някаква червенокоса сексбомба, която не познавах, но съдейки от прическата горе и долу, беше снимана в края на седемдесетте, много преди мен. Следващата снимка беше на първата му съпруга. Бях я виждала само няколко пъти, и то на снимки, по погрешка пренесени от техния дом в нашия. Двете с нея не можехме да сме по-различни физически — платиненорусата ѝ коса на черта напомняше на Деби Хари, а налятото ѝ тяло бе чувствено и пищно в сравнение с моите малки гърди и тесен ханш. Следващата гола жена познах веднага, въпреки че тази нейна версия бе съществувала двайсет и пет години преди да я срещна — Саша. От тази снимка ме заболя най-много и се запитах колко често я е вадил и дали я е гледал наскоро. Както тогава, така и сега тя беше зашеметяваща красавица — нещо, което Пол бе изричал на всеослушание неведнъж. Обърнах наопаки снимката, от която ми се гадеше. Нямаше снимка на Шийла, но това беше само заради напредъка на технологиите. Виждала съм снимките в телефона му.
Последната беше моя. Предположих, че трябва да съм доволна, че съм в колекцията, но въпреки всичко снимките ме извадиха от равновесие.
Припомних си вечерта, когато Пол ме придума с помощта на джойнт и Майлс Дейвис. Аз се срамувах и притеснявах, но той беше много убедителен. Искаше да има нещо, което да гледа, когато не сме заедно. Каза ми, че му е за първи път да прави такава снимка, както и на мен ми беше за първи път да се снимам. Както се разбра, случаят не е бил такъв. Загледах се в снимката на двайсетинагодишното ми аз. Любувах се на красотата на младото си тяло и съжалих, че не го оценявах, докато го притежавах.
Разсеях се от снимките и хапчетата и замалко да не забележа черната тетрадка, която се сливаше с черното кадифе на кутията. Подредих полароидните снимки в редица върху бюрото, а до тях поставих шишенцето с виагра. С треперещи ръце извадих тетрадката с черни кожени корици „Молескин“ и видях, че вътре е пъхнат плик, чиито ръбове леко се подаваха. Сърцето ми препускаше от вълнение какво ще открия вътре. Повдигнах отворения край и измъкнах сгънатите листове. Писмо от няколко страници, започващо със „Скъпа А“, изписано с почерка на Пол. Телефонът ми подскочи върху бюрото и се появи съобщение с името на Пол. Сгънах отново листовете и ги пъхнах в тетрадката.
Обичам те. Липсваш ми.
Мразя да спя без теб. Сладки сънища.
От всички възможни алибита Уес беше идеалното. Съпругът ми обаче не бе в дома на Уес. Може и да спеше без мен, но се съмнявах, че е сам в леглото.
Прибрах снимките в плика, а него — в чекмеджето. Преди да върна пръстена в кадифената торбичка, го снимах с телефона си. След наносекунда колебание собственият ми пръстен отново зае мястото си на пръста ми. Усещането не беше приятно. Прибрах торбичката в кутията и заключих чекмеджето. Запазих писмото и дневника, за да ги прочета на спокойствие по-късно вечерта.
В кухнята преместих чайника на предния котлон и зачаках пламъка да възвари водата. Когато чайникът засвири пронизително, оставих дневника до мен, разгънах писмото и започнах да чета.
6.
Пол
Преди
Само една грешка е достатъчна.
Връзките са като ходене по жица. А да поддържаш извънбрачна връзка е като да ходиш по смазано с масло въже с горила на гърба си. Ако нещата се объркат, разрушението отеква катастрофално. Затова се наложи да прекратя отношенията с Шийла, когато тя стори онова нещо.
По времето, когато вече правех секс с любовницата си в брачното ми легло, пукнатините във връзката ни бяха започнали да личат. От самото начало усещах, че Шийла е малко луда, но това беше едно от нещата, които ме възбуждаха. Като се върна назад, мисля, че отчаянието, с което и двамата се борехме, ни събра заедно в един безумен вихър от първично и необуздано привличане.
Всяка връзка се ръководи от свой собствен ритъм. Ритъмът на отношенията ми с Шийла беше неравен и това се оказа фатално. Нещата вървяха нормално около година. С Ребека все повече се отчуждавахме, а с Шийла се държахме един за друг за глътка кислород. Мога само да предполагам как щяхме да приключим аферата, ако бяхме продължили по същата траектория. И тогава дойде онова обаждане по телефона.
Уес ми протегна ръка точно навреме. По-късно ми хрумна, че може би Ребека се е свързала с него с молба да ми помогне, но нямаше да им направя удоволствието да призная, че съм се досетил. Дълбоко в себе си знам, че приех предложението му, защото усещах какво ме очаква, ако продължа по опасния път, по който бях тръгнал, и накрая мисълта за още един съжалителен поглед от жена ми беше капката, която ме убеди.