Възходът започна бързо, а с него и голямата промяна във възприятието ми на нещата. Старото ми самочувствие се завръщаше. Отново имах цел и отношенията ни с Ребека се наместиха в старото русло. Мисля, че едва когато наистина можах да видя колко далеч беше стигнало всичко, успях да погледна на нас с нови очи. Двама души могат да се изправят един срещу друг, когато стоят на равна нога, а ние постепенно се отдалечавахме един от друг от доста време. Но сега отново бяхме както преди и ще ви кажа, че никога не съм имал партньорка, равностойна на жена ми.
Стоях в кухнята, пиех кафе и се припичах на сутрешното слънце, което се процеждаше през плъзгащата се врата. Чух приближаващите се стъпки на Ребека зад гърба си. Облъхна ме едва доловимото ухание на парфюма ѝ.
— Как е днес старата игра на Уес и Пол „Продай къщата с усмивка“? — Тя ме прегърна през кръста, сключвайки пръсти на корема ми, и склони глава на гърба ми.
— Обещаваща, Маду. Ще показваме един апетитен парцел край океана в Амангсет, а после къща под наем малко по-навътре на острова. Уес харесва двамата мъже, които се интересуват от къщата край океана.
— И мисли, че може да ги накара да кихнат сериозна сума?
— Нещо такова.
— Чакай малко… Двама мъже?
— Да.
— Двойка?
— Точно така.
Тя отпуска пръсти и дланите ѝ запълзяха нагоре по гръдния ми кош.
— Така, така. Мисля, че са ви в кърпа вързани. Просто им покажи усмивката си. О, може и да се приближиш малко по-близо…
Обръщам се точно навреме, за да я хвана как ми намигва. Старата хулиганска искра се е върнала в погледа ѝ. Чак сега осъзнах колко много ми е липсвала. Оставих чашата на плота и я прегърнах през кръста.
— О, не знаех, че тези неща те възбуждат.
— Знаеш какво ме възбужда.
Качих я на плота. Приближих се да я целуна, но спрях на сантиметър от устните ѝ.
— Но, скъпа, ще закъснееш.
— Не и ако си бърз.
Разбира се, всичко това не беше без последствия. Докато страстта между мен и съпругата ми се разпали отново, любовницата ми мина на заден план. Забавно как бракът ми следваше примера на извънбрачната ми връзка. Постепенното отчуждаване между мен и Шийла усили физическото ни охлаждане един към друг. Докато връзката ми с Ребека се градеше на съвместното издигане нагоре, отношенията ми с Шийла се основаваха на упадъка. И ето ни двамата: тя продължаваше да се плъзга по нанадолнището, а аз се катерех нагоре. Така че разбирам какво я подтикна към този прибързан ход, но определено никога не бих могъл да ѝ простя.
Когато се запознахме с Ребека, и двамата нямахме много багаж зад себе си, в буквалния смисъл. Част от очарованието беше шансът да изградим заедно живота си, а нито един от нас не встъпи в брака с кой знае какви материални притежания. Аз бях повече от доволен да оставя повечето от мебелите на първата си съпруга, а втората на практика беше почти номад с липсата си на привързаност към вещи. Едно от първите неща, които донесе вкъщи, бяха чифт керамични китайски лъвове за подпиране на книги.
— Харесват ли ти, скъпи?
Обърнах се към стенното кубче за книги и видях чифт орнаментирани синьо-зелени лъвове с вперени в мен очи. Придаваха екзотичен вид на скромната обстановка.
— Откъде ги взе?
— Когато ходих онзи път до китай… ския квартал — изрече с намигване тя.
— О, нека позная: „Откриваме себе си“, а?
Тя ме погледна сериозно.
— Намерих себе си, когато те открих, Пол. — После ми се изплези.
Опитах се да не се разсмея, но безуспешно. Ухилих се.
— Обичам те, бебче.
— Да, да. Просто не обичаш декораторските ми умения.
— Е, с времето може да свикна.
Стойките за книги се пренесоха с нас от апартамента в къщата в Лонг Айланд, където заеха стражеви пост от двете страни на камината. Едва след последното посещение на Шийла забелязах, че едната липсва.
Физически бяхме забележимо охладнели един към друг. Кръпките в отношенията ни бяха видими. Тя беше станала много по-натрапчива и далеч не толкова привлекателна. А аз не можех да го напипам точно, но в историята със съпруга ѝ имаше нещо подозрително. Тази мисъл не ми даваше мира. Подробностите някак не се връзваха.
Нещата бяха тръгнали в друга посока за мен. Работата бе там — и най-накрая го бях осъзнал, че не бях в състояние да поддържам две връзки едновременно. Нямаше начин да жонглирам с двете, без да изпусна едната.
Веднъж сутринта тъкмо слизах на долния етаж след душа, когато чух някакъв шум от кабинета. Стреснат, грабнах ръжена от камината и се приближих с тихи стъпки до вратата му. Изведнъж си спомних, че държа пистолета за самозащита в чекмеджето на бюрото, и се помолих този, който рови вътре, да не го е намерил вече. Поех дълбоко дъх и рязко отворих вратата. Шийла седеше на кожения стол зад бюрото, облечена с пола и блуза. Беше преметнала крак върху облегалката за ръце и хапеше долната си устна. Бутна чекмеджето и заобиколи бюрото.