— Какво, по дяволите, правиш тук и защо ровиш в…
— Опитвам се да привлека вниманието ти — измърка тя. — Напоследък не е много лесно.
— Да, аз, хмм… — започнах да заеквам.
Тя забеляза ръжена в ръката ми.
— Какво се каниш да правиш с това?
Пуснах ръжена на земята, когато тя седна плавно на бюрото, наклони се назад, като с едната ръка се хвана за махагоновия ръб, а с другата вдигна края на полата нагоре по бедрото си.
— Е, мога ли да разчитам на пълното ти внимание сега?
Щом свършихме, аз отидох в банята, за да ѝ дам възможност да се облече бързо и да си тръгне. Когато след малко слязох отново долу, тя продължаваше да стои в хола, загледана мълчаливо през прозореца. С раздразнение ѝ казах направо какво очаквам. Тя се изправи, прегърна ме продължително и ме целуна силно. Взе чантата си от дивана и си тръгна, без да промълви дума, с пълни със сълзи очи.
Същия ден, едва когато отидох да върна ръжена на мястото му до камината, забелязах, че една от китайските стойки за книги с форма на лъв липсва. Честно казано, дори не си спомнях кога за последно съм обръщал внимание на тези предмети — между тяхното неизменно присъствие като фон във всекидневието ни и моята голяма разсеяност през последната година. И изведнъж, ето го. Или по-скоро, няма го.
Липсата беше натрапчиво очевидна и мислите ми запрепускаха в различни посоки. Въпреки че кражбата на пръв поглед можеше да се приеме като нещо мило — начин Шийла да има частица от моя живот, не можех да пренебрегна подмолния мотив на действията ѝ. Дали беше взела стойката в порив на искрени чувства, или действията ѝ са били преднамерени? Било ли е съвсем необмислено, или тя е усетила, че краят настъпва, и е измислила начин да ми натрие носа?
Върнах се мислено до момента, в който тя си тръгна. Представих си как излиза, а върху мокрото ѝ от сълзи лице се разлива усмивка. Хитро. Вероятно се е досетила, че керамичните лъвчета са на Ребека и изчезването на едното ще бъде забелязано. Разбира се, надявала се е да не забележа кражбата и да се окажа в небрано лозе, когато Ребека повдигне въпроса. Само като си помисля колко се е забавлявала при мисълта как се мъча да измисля оправдание на момента… Или пък е решила, че ще забележа и ще се наложи да съчиня някаква история, за да обясня липсата, или ще треперя, надявайки се Ребека да не види. Боже, какво коварно същество се оказа тя.
В крайна сметка това развитие на събитията ме улесни. Каквато и слабост или трошица съчувствие да бях имал към Шийла, те бяха изтрити от нейния тъжен детински опит за надмощие. Стана ми по-лесно да изляза от тези отношения, без да изпитвам никаква вина. А за мен беше жизненонеобходимо да се измъкна от този мрачен период в живота си и да се върна към онова, което правех най-добре.
Признавам, колкото и да не ми се иска, че малкият хитър ход на Шийла даде резултат. Съчиних приемливо оправдание за липсващата стойка. Историята не само беше достоверна, но даже ме представяше в добра светлина. За моя изненада така и не се наложи да я използвам. Ребека никога не се поинтересува от съдбата на керамичното лъвче и така то се превърна в поредното премълчано нещо. Още една тема, която остана недокосната от двама души, които живееха под един покрив. В ума ми този въпрос остана надвиснал зловещо и предполагам, че така Шийла се наслади на малката си победа.
Имаше обаче нещо, което винаги беше в мислите ми в този период, насочено право към тази коварна жена, която допуснах в дома и в леглото си. Мисъл, която ме топлеше през нощта: „Искаш да си играем игрички? Добре. Представа нямаш какъв човек имам за постоянен спаринг-партньор!“.
Достатъчна е само една погрешна стъпка и всичко се сгромолясва.
7.
Ребека
Преди
Отначало беше само секс.
Семейното положение на Пол не позволяваше повече от това. Възползвахме се от времето, когато той можеше. Чукахме се в почти завършени къщи, в колата му, в тоалетни. Животът ми представляваше чакане. Чакане той да ми се обади. Чакане да се измъкне тайно за няколко възхитителни часа. В най-добрия случай това ставаше един път седмично, в най-лошия — веднъж месечно. Ставах неспокойна, когато твърде дълго не можех да го видя. Телефонните разговори между срещите ни се превърнаха в единственото нещо, което имаше значение за мен. Останалата част от живота ми се стопи.