— И двамата ми родители са мъртви. Когато бях на единайсет, баща ми уби майка ми и после се самоуби. Аз бях там. — Запитах се дали някога ще дойде време, когато ще мога да му разкажа цялата истина за онази нощ.
Пол притихна. Представях си как прави физиономии и се опитва да реагира някак, без да се ангажира твърде много. Никога не беше говорил за чувства, освен чисто физическите, а това беше на светлинни години от споделеното току-що. Той мълча дълго и вече си мислех, че сме дотук.
— Пол — обзе ме разкаяние, — извинявай. Прекалих. Досега не съм го споделяла с никого. Поне не с човек, на когото не плащам да ме изслушва. — Това беше истина.
Той се прокашля няколко пъти.
— Родителите ми починаха в автомобилна катастрофа. Оцелях само аз.
Не предполагах, че имаме сходни травми, но щом го разбрах, всичко ми се изясни. Бяхме разпознали нещо много дълбоко скрито един в друг, без да знаем какво точно е то, и спойката беше мигновена.
— Не обичам да говоря за миналото. — Пол говореше много по-тихо и внимателно от обичайното, — но с теб може би трябва.
Сърцето ми се изпълни с чувства при възможността да се сближим.
И тогава нещата прераснаха в любов.
След
Листата пареха в ръцете ми.
Никога не съм смятала, че той е от този тип, но нямаше съмнение, че писмото е негово. Познатият наклон, изписан с размах от ръката му, възбуждаше желание в мен, когато всъщност би трябвало да го мразя. Любовта ни е сложна в това отношение. Елегантен и уверен, почеркът му беше уникален сам по себе си. Твърде красив за списъци за пазар, но идеален за любовни писма.
Не мога да спра да мисля за теб. Подлудяваш ме. Умът ми е обладан от мисълта за теб, когато би трябвало да мисля за хиляда други неща.
Усетих как земята се изплъзва изпод краката ми.
Трябва да се махна от този живот. Всичко стана толкова банално и безсмислено. Трябва да се отърва от теб, за да бъда с нея. Искам да те няма.
Не очаквах, че любовта и желанието, които бях изпитал преди толкова много години, ще се върнат в живота ми.
Прекарах години в премълчаване на това, което мисля. Твърде много лъжи, твърде дълго. Искам ново начало. Имам нужда от промяна.
Думите бяха изписани от ръката на Пол, но тонът ми беше непознат. От тези страници звучеше различен глас. Някак по-осъзнат и възмъжал. Той показваше част от себе си, която не бях виждала. Разсъждаваше какъв човек е бил досега и какъв иска да стане.
Искам да изгоря до основи този живот, в който съм като в капан, и да заживея без чувство за вина. Не мога да продължа по този начин и да се правя, че всичко е наред.
Избърсах сълзите си, които заплашваха да прелеят и да размажат мастилото.
Истинска битка беше да си поема дъх. Ясно беше, че е намерил друга. Браво! Не си беше губил времето. Сега аз стоях на пътя му. От думите му ме заболя така, сякаш някой ме удари с юмрук в корема. Болката, която завладя цялото ми тяло, беше толкова силна, че за момент обмислих дали да не се обадя на 911. Сърцето ми блъскаше в гърдите и помислих, че ще е най-добре да легна на пода и да умра.
Това би било идеално за него. Искам да те няма. Ще е свободен да отиде където иска, без товара, който съм аз за него. За щастие само при мисълта, че той ще разбере, че съм умряла от разбито сърце, намерих сили да се съвзема от паниката и да започна да дишам дълбоко.
Плъзнах се надолу покрай плота и седнах на хладния под. Когато не понечих да го погаля, Дъф се наведе над мен и ме близна по лицето. Накрая солта по бузите ми и моята апатия го накараха да потърси купичката си с вода.
Смаяна бях. Датите на написаното бяха от последните две седмици. След нощта в спалнята ни. След нея. Това обаче не беше за нея, не можеше да бъде за нея. Не знаех, че Пол има в себе си сили за още една връзка. След всичко, което стана. Потресена съм.
Можех да си тръгна. Да започна отначало и да се надявам на втори шанс, но това би било решение за друг тип жена. За някоя, чието въображение стига само до монтажа на филми и спомени. Аз смятах себе си за по-непредсказуема и талантлива. Имаше причина вчера да не мога да си тръгна и сега я видях ясно — няма да допусна да му се размине. Половината пари са мои и си ги искам. Нещо в мен се скъса. Изпитах желание да строша всяка чуплива вещ наоколо. Исках да пищя. Исках да убивам.
Повиках Дъф, прегърнах го през косматия врат и го притиснах към себе си. Сърцето му биеше бързо като моето. Започнах да съставям списък с нещата, които Пол обича най-много на света, и да си представям колко приятно ще е да му ги отнема едно по едно.