8.
Пол
Преди
Когато започнах да изневерявам на първата си съпруга с Ребека, го чувствах като най-естественото нещо на света. Не го правех за първи път. Ни най-малко. За първи път обаче за мен беше нещо повече от секс. Ожених се от отчаяние, от нуждата да имам до себе си някого, който няма да ме напусне, и този факт стана неловко явен още щом си разменихме клетвите. Също като финалната сцена от „Абсолвентът“, когато Дъстин Хофман и Катрин Рос потеглят с автобуса и полека-лека им се прояснява каква ужасна грешка са допуснали. Мисля, че започнах да мисля как да се измъкна още преди да свикнем един с друг.
Ребека беше моят изход. Тя схвана положението веднага. Запознанството ни стана случайно и нямах възможност тактично да се освободя от халката. След първия ни продължителен поглед тя отклони очи към пръста с халката. Още си спомням изражението ѝ, докато преценяваше ситуацията. Съчетанието от страх и похот, което изпитах в онзи момент, не ме напусна с години.
Прекарахме следващите десет минути в обиколка на двора, хванати под ръка, наслаждавайки се на разговор, в който говорехме за едно, но имахме предвид друго и се правехме, че никой не е забелязал какво нося на лявата си ръка.
— Е, какво мислите? Влюбихте ли се? — Задържах погледа ѝ за част от секундата, преди да кимна към къщата. Тя театрално се закашля, сякаш съм я хванал неподготвена, но и двамата знаехме, че не е така. Въздухът около нас беше наелектризиран. Докато тя говореше колко голяма е къщата за сам човек, аз пъхнах ръка в джоба на палтото и изхлузих халката от пръста си. Когато я извадих, Ребека не трепна.
— Е, ами вие? Влюбихте ли се?
Спрях и се обърнах към нея.
— От пръв поглед.
Тя погледна към къщата, после към мен.
— Страхотно! Мъж, който знае как да превърне една къща в дом.
— Ако му се даде възможност.
Тя присви очи едва забележимо.
— Значи ти се възползваш от възможностите?
— Само когато е лудост да не го направя.
Заведох я в другия край на един висок храст рододендрон, където се целувахме страстно, далече от любопитните очи на брокера.
Нищо във втория ми брак не беше традиционно. Когато се запознахме, бяхме просто две деца, едва започнали да се ориентират в живота, което водеше със себе си всички романтични представи. Ребека дори флиртуваше с идеята да имаме деца, сладка прищявка, макар и импулсивна, непрактична и наивна от нейна страна. Правехме планове да подобрим финансовото си положение и беше очевидно, че държахме на връзката си. Ако трябва да съм честен обаче, не знам дали двамата с Ребека бяхме семеен тип хора. Знам, че изглежда глупаво да го кажа след почти двайсет години брачен съюз, но аз наистина смятам, че лодката ни не потъна благодарение на това колко добре се разбирахме един друг и колко перфектно си подхождахме във всичко, което наистина имаше значение. Не съм убеден, че някой от двамата щеше да се радва на успешна връзка, ако бяхме попаднали на други партньори.
Още от самото начало имаше нещо различно в Ребека и ролята ѝ на съпруга. Дотогава не беше носила годежен пръстен или халка и имаше някакво очарование в начина, по който си играеше с тях. Отначало изпитваше безпокойство да носи пръстените. Аз се притеснявах, тъй като тогава нямах средства да ѝ осигуря пръстен с голям камък, какъвто жена като нея заслужаваше. Постепенно обаче разбрах, че нейното притеснение няма нищо общо с това. Докато халката от първия ми брак ми се струваше като менгеме от момента, в който бе сложена на пръста ми, Ребека се отнасяше към нейната с искрена почуда. Мисля, че никога не ѝ беше хрумвало, че ще се озове в подобно положение. Спомням си как съм я улавял — дори след като бяхме женени от години — да се любува на блестящите халки и на представата за себе си като омъжена жена.
Дори най-традиционните страни на съвместния ни живот произтичаха от спонтанни решения. Обикновено двойките си правят внимателно обмислени планове. Ние се оказахме с куче и бяла дървена ограда по една прищявка. Разбира се, дългосрочните перспективи бяха налице — банковата сметка, имотът в Колд Спринг Харбър, но времето и обстоятелствата оказаха своето въздействие на тези внимателно съставени планове.
Забавно нещо са провалените очаквания. Когато имаш извънбрачна връзка, трябва да спазваш някои неща, за да намалиш вероятността да те хванат. Първото и вероятно най-кардиналното шибано правило е да не се забъркваш с човек, който няма какво да губи. Най-безопасно е да започнеш отношения с човек, който вече е в сериозна връзка. Аз плюх на тази логика, като се въвлякох в отношения с Ребека, макар че в нито един момент нямах чувството, че има опасност тя да се набърка в брака ми. Личеше си, че не е жена, която би направила сцена пред хората, нито е в нейния стил да се конфронтира със съпругата ми или да използва аферата ни срещу мен. Мисля, че и двамата усещахме накъде върви връзката ни и съвсем търпеливо я бяхме оставили да се развие от само себе си. След първия ни сериозен разговор осъзнахме защо се разбираме така естествено. Онова, което ни свързваше, стана явно и не можеше да се отрече. Това беше любов и нямаше връщане назад.