С Шийла беше различно и в началото за мен беше идеално. Запознах се с нея като омъжена жена и макар че страстта между нас беше осезаема, отначало изглеждаше, че тя си има живот, с който е активно ангажирана. Част от първоначалната тръпка беше фактът, че двамата сбъдвахме една забранена фантазия — нещо нетрайно, но въпреки това съществено за нас. Нещо, от което всеки от нас имаше нужда по лични причини. Тази движеща сила постепенно се промени и отношенията ни станаха все по-непредсказуеми и бурни. С времето стана ясно, че е било грешка изобщо да се впуснем в това начинание. Нямаше как да не си направя извода, че ангажираната ми любовница стана далеч по-непредсказуема от някогашната ми свободна любовница. Забавно, а?
Разкриването на малката схема на Шийла със стойката за книги ми подейства като отрезвяване и видях всичко кристално ясно. Знаех, че късайки с нея, съм взел правилното решение, и бях изпълнен с оптимизъм при мисълта за ново начало.
И после — един ден това се случи.
Моментът, от който мъж в моето положение винаги се страхува, но се залъгва, че това на него няма да му се случи. Нали ние сме по-умни от всички онези примати, които имат наглостта да пробват да го играят на нашето ниво.
Беше един от онези мъртви периоди след празниците. Магазините на главната сваляха коледните лампички и цареше усещане за покой след края на шума и суетнята. Денят беше ясен и мразовит, но приятен. С Ребека се разхождахме надолу по улицата хванати за ръце, когато още в далечината видях Шийла. Земята под краката ми се разлюля, стомахът ми се сви, очите ми започнаха да парят, сякаш паяжини обвиха мозъка ми и времето престана да съществува.
Шийла вървеше срещу нас. Погледът ѝ срещна моя, после се отклони към Ребека. Тя се подсмихна, след което устните ѝ се изкривиха в нещо похотливо и вулгарно.
Шийла вървеше срещу нас. Тя изгледа Ребека, а после ме предизвика с поглед.
Шийла вървеше срещу нас. Очите ѝ се стрелнаха настрани нападателно и предизвикателно.
Шийла вървеше срещу нас. Когато ни видя, тя се завъртя на пети и отстъпи.
Шийла вървеше срещу нас. Когато се изравни с нас, тя бръкна в чантата си и извади някакъв предмет. Едва когато замахна към главата на жена ми, видях, че е някаква керамика.
Тя бръкна в чантата си. Когато измъкна ръка, разпознах китайската фигурка за подпиране на книги.
Замахна към главата на жена ми, но аз я сграбчих за китката и изтръгнах фигурката от ръката ѝ.
Аз не разбрах какво вади, докато не я вдигна над главата си. Видях как я заби в слепоочието на жена ми.
Шийла вървеше срещу нас. Погледите ни се срещнаха мимолетно, докато се разминавахме.
Всичко се върна на фокус. Усетих, че стискам по-силно ръката на Ребека. Дланите ни се бяха овлажнили. Не знаех дали аз съм се вкопчил в ръката ѝ, или тя в моята. Не исках да я погледна, за да не издам притеснението си. Дали беше забелязала какво стана между Шийла и мен, или нервите ми играеха номера?
Мозъкът ми извика картината на онова, което току-що се бе разиграло. „Къде беше кучето на Шийла? Не е типично за нея да е навън без Моли. Изглеждаше много странно — чакай! Чакай. Къде, по дяволите, беше сватбената ѝ халка?“
Мозъкът ми даде увеличено изображение на пръста, на който носеше халката. Върнах се към запознанството ни и как тя се опита да скрие халката и отсъствието ѝ от пръста ѝ преди малко ме стресна. Стомахът ми отново се сви. Олюлях се, изваден от равновесие повече, отколкото когато се разминахме преди малко. Сякаш тишината ме оглуши.
И както вече знаем, бях прав. Тази липсваща халка беше предвестник.
9.
Ребека
Преди
Раните ни бяха еднакви.
Пол беше първият от всичките ми познати, който знаеше как лошото в живота връхлита изневиделица. Той разбираше как някои случки от миналото не могат да бъдат забравени и изтрити, и точно те прецакват психиката ти, особено ако са се случили в детството. Когато си разказахме през какво сме преминали и видях, че той е преуспял въпреки всичко, бях заинтригувана. На границата на болестното вманиачаване. Бях омаяна от тъжното му минало почти колкото от моето собствено.