После дойде следващата вълна от съобщения.
Пол, днес наистина изглеждаше щастлив.
Радвам се за теб. Без лоши чувства, съгласен?
Аз наистина имам хубави спомени за нас.
Да оставим нещата както са си.
Да не ровим повече в стария боклук, лъжлив боклук такъв! Приятно спане, този път с жена ти!
Не си спомням да съм опитал и хапка от храната, която приготвих тази вечер. Вътрешно кипях от ярост, която замъгляваше останалите ми сетива. Постарах се да отговоря на всички въпроси на Ребека за имота, за който Уес уж ми беше говорил цял следобед, но бях страшно разсеян и едва успях да скърпя нещо като описание, базирано на къщи, които бях продавал преди. Бях потънал дълбоко в мислите си, за да забележа дали Ребека всъщност вярва на мрежата, която плетях.
Следващото, което помня, е сексът и трескавата жажда за чукане, каквато не си спомням откога не бях изпитвал с жена си. Отново присъствах. Тя ме хапеше по меката част на ухото, докато ми сваляше панталоните и ме галеше с ръка. Онова, което последва, беше оголена, животинска страст. Помня, че се отприщих върху нея, сякаш можех да пропъдя любовницата си, като покоря съпругата си. Помня, че се ужасявах да не осъзная до каква степен се бях оставил на безразсъдната страст. Онова, което помнех най-ясно обаче и което ме ужасяваше най-много, беше изражението в очите на Ребека; онзи поглед, който ме окуражаваше, пришпорваше ме, наслаждаваше се на болката, свирепостта и безумието на всичко това. Мога да се закълна, че в този момент долових проблясък на чиста омраза, скрит в погледа ѝ, но нямах представа към кого е насочена тя.
През онази нощ Ребека спа като заклана.
Когато се уверих, че е дълбоко заспала, аз измъкнах телефона си от нощното шкафче и се изнизах от спалнята в коридора. Миришех на секс, бях настръхнал и не съвсем на себе си. Не трябваше да правя това, но не устоях.
Забелязах, че беше без халка. Той най-накрая е избягал от ненормалния ти задник, а?
Щом натиснах „Изпрати“, адреналинът ми удари тавана. Гадеше ми се и ми се виеше свят. Облегнах се на стената, за да си възвърна равновесието. Стори ми се, че отговорът ѝ дойде след часове.
Защо си толкова сигурен, че ТОЙ ме е напуснал?
На следващата сутрин се събудих пръв. Измъкнах се от леглото и слязох долу да направя кафе в каната. Пуснах Дъф навън и му сипах храна и вода в купичките. Взех си телефона и видях съобщение от Уес, който питаше дали нещата са се наредили предната вечер. След като отговорих, го включих да се зарежда, защото батерията падаше, а после пуснах Дъф вътре. Той се втурна към купичките, което ме подсети да се заема с мръсните чинии от вечерта.
Докато лъсках тиганите и ги подреждах на сушилката, мислите ми се върнаха към събитията от предната вечер. Образите се появяваха и изчезваха като на монтирана надве-натри кинолента. Точно когато отново бях изпразнил ума си от мисли, вибриращият телефон на плота ме върна рязко в стаята. Посегнах да го взема, очаквайки съобщение от Уес. Онова, което получих, ме събуди окончателно.
От новия номер на Шийла получих порой от снимки. След миг на колебание отворих съобщенията, за да видя снимки, които тя беше правила, докато сме били заедно. Имаше ме с кучетата на плажа; кучетата, играещи в нейния двор, както и наглед невинно селфи на двамата в двора.
Най-силно обаче привлече вниманието ми снимка, която не знаех, че е направила. Беше в къщата ѝ, след секс, аз на път към банята, гол. Лицето ми не се виждаше, слава богу, но разпознах фигурата си. Можех да прогоря с поглед снимката, пулсът ми се ускори. Погледнах към стълбището, за да се уверя, че Ребека няма да се появи точно в неподходящия момент.
Умът ми препускаше. „Какво иска тази луда кучка от мен? Защо снимките, защо точно сега?! Пазила ги е нарочно. Мъжът ѝ си е тръгнал. Може би като ни видя, сачмата ѝ изби. Боже, до каква степен е превъртяла?! И докъде е готова да ме завлече със себе си?“
Докато се лутах в догадки, телефонът ми извибрира отново. Отворих съобщението от нея, последното, преди да настъпи зловещо мълчание от нейна страна.
Ти сам си го постла.
Аз съм разумен човек. Според мен повечето хора са такива. Какво обаче кара един разумен човек да се държи неразумно? Просто го постави в ирационална среда и работата ти е свършена. Определени поредици от събития, веднъж пуснати в действие, е почти невъзможно да бъдат спрени. Има и граници, които, веднъж преминати, не могат да предпазят прекрачилия ги.