Отидох до улицата и паднах на колене с Дъф в прегръдките ми. И двамата дишахме тежко, аз се смеех и плачех от облекчение, заровила лице в козината му, а сърцата ни тупаха силно.
12.
Пол
Преди
В някакъв момент миналото ни застига.
Трябваше да постъпя по друг начин. Сега го разбирам. Но пък е трудно да кажеш дали това би се отразило на крайния резултат. Можех само да предполагам. Въпреки всичко вероятно можех да направя още нещо, за да потуша огъня. Или поне да не го раздухвам толкова енергично. Вероятно трябваше да блокирам новия номер на Шийла, но ако трябва да съм честен, това подхранваше егото ми и мъничко ме възбуждаше. Интересно ми беше докъде е готова да стигне. Поне в началото.
Съобщенията, които ми пращаше в началото след засичането ни, бяха притеснителни, но след време започнах да гледам различно на тях. Тя видимо преживяваше труден период. Беше ме изгубила и бог знае какво се бе случило с брака ѝ. Нападна ме веднага след като ни видя щастливи, хванати за ръце. Сигурно е било голям удар за нея, мога да си представя как се е почувствала. Отношенията ни бяха първични и груби, затова и реакцията ѝ беше неконтролируема, когато провали всичко. Така че около седмица след първия поток от съобщения цялата случка мина на заден план в ума ми.
И тогава тя вдигна мизата.
Никога няма да забравя какво почувствах, когато отворих снимката на телефона си. На нея двамата с Ребека седяхме на една външна масичка в кафенето, където често прекарвахме ленивите неделни следобеди след обилен обяд, четейки вестник и пиейки кафе. Държахме се за ръце и се смеехме. Сервитьорка с феноменален бюст обслужваше съседната маса. С Ребека сякаш искрено се наслаждавахме на компанията си. Само че контекстът на снимката ѝ придаваше зловещ оттенък. Веднага разбрах, че е направена месеци преди уж случайната ни среща, когато време беше топло. Това означаваше, че отхвърлената ми любовница ни е следила бог знае откога. Умът ми още не можеше да преработи значението на онова, което бях разбрал, когато дойде съобщение:
Искаш ли още?
Приливът на адреналин плюс чувството за нежелано навлизане в личното ми пространство от тази очевидно неуравновесена жена, която следеше мен и съпругата ми, ме вбеси. Трябваше да си поема дъх и да преброя до десет, вместо да изстрелям съобщението, което изпратих:
Ще те довърша.
Шийла не се свърза повече с мен. Отначало бях нащрек в очакване на следващия ход на откачената ѝ игра на шахмат, която си въобразяваше, че играем. Ново съобщение обаче нямаше. Дни наред — нищо.
Накрая убедих сам себе си, че съобщението ми я е изплашило и се е отказала.
Трябваше да си призная всичко. Трябваше да разкажа цялата история на жена си, преди нещата да стигнат дотам, докъдето стигнаха. Само че бях изплашен. Бяхме постигнали хармония в брака си и не можех да рискувам да разваля отношенията ни. Разбира се, притеснявах се за безопасността ни, но това просто ме караше да съм още по-нащрек, когато можех да съм си вкъщи при нея. Всичко това ни сближи още повече. Започнах да се влюбвам в тази нова страна в отношенията ни, което правеше почти невъзможна всякаква мисъл да си призная.
Така продължихме. Малките неща имат способността да се увеличават като търкаляща се снежна топка, докато не достигнат степен, в която няма оправяне. Трябваше да поставя безопасността на съпругата си пред патологичната си нужда да бъда доброто момче. Можех да призная всичко, да се разкая, да ѝ кажа каква грешка е била тази афера и как ми е помогнала да си изясня колко дълбоки са чувствата ми към нея. Можех да ѝ обясня, че прегрешението ми е помогнало да си припомня истински важните неща и как се надявам, че тя ще разбере как то отново ни е сближило. Много неща можех да направя по друг начин, но животът следва своя ход. А накрая аз нямах власт върху него.
13.
Ребека
Преди
Велоергометърът ми винаги беше номер шест, а на Саша — номер пет.
Когато Пол изпадна в депресия, започнах да излизам сутрин от къщи все по-рано и по-рано, като шофирах безцелно, докато не отвори офисът. Той не питаше къде отивам, само веднъж спомена, че сметката на картата за зареждане на гориво се е увеличила. Не си направих труда да излъжа как си прекарвам сутрините, и без това него не го беше грижа, а и не бях измислила какво да му кажа. Докато не дочух Саша да казва на една от новите ни търговски представителки в банята на годишното празненство, че се е сдобила с всякакви приятни хапчета от класа си по спининг. Изведнъж неспокойните ми сутрини придобиха цел. Освен това много исках да опозная бившето гадже на Пол.