Търговията с хапчета ставаше в съблекалнята. Не беше явна, но и кой би заподозрял заможни жени от висшето общество? Трябваше да притежаваш умението да набелязваш онези със сходно на твоето мислене и да можеш да завържеш разговор.
— О, боже, толкова съм разсеяна в работата! Само аз ли не мога да свърша нищо?
— Ще ходим на гости при свекърва ми този уикенд и не мога да се стегна. А току-що ми свърши ксанаксът, можете ли да си представите?
— Мисля, че кафето вече изобщо не ми действа, едва се влача. Кълна се, че ще мина на риталин!
— Съпругът ми спи с бавачката. Само шардонето и авитанът ме спасяват да не ги убия!
Много лесно намерих съмишленички в размяната. Адерол за авитан. Окси за ксанакс. Перкоцет за фентанил. Всички имаха амбиен. Една дори носеше фен-фен — за крайните привърженици, които се страхуваха повече от напълняване, отколкото от сърдечен удар.
Започнах да разбирам какво толкова намира Пол в Саша. Тя притежаваше неоспоримото обаяние на звезда, което привличаше вниманието на всички. Влизаше в студиото и получаваше внимание колкото инструкторите. Беше приятно да я гледаш, не се интересуваше от околните, а само от отражението си в огледалото отсреща. Беше като руса екзотична птица, кацнала на колелото, въртяща педалите с изпъчени напред гърди. Винаги в идеален синхрон с музиката, ръцете и раменете ѝ — жилести и изваяни. Мразех я, но не можех да обуздая манията си по нея.
През цялото време, докато наблюдавах Саша, някой е наблюдавал мен.
После
Когато влязох в студио „Лотос“, едно от момичетата на рецепцията ми подаде свещ с името на Саша и колело номер 5, изписани с маркер в цвят металик.
Носеше риза, каквато беше изложена и на стената с етикет за 47 долара. Думите „Липсваш ни“ бяха гравирани в сребристо отпред, а „безумно“ и номер „5“ — отзад. Познати лица сновяха наоколо, купуваха ризи и крепяха свещи с печално изражение, което едва прикриваше възбудата на лицата им.
Ремикс на „Липсваш“ на групата „Евритинг Бът Дъ Гърл“ ехтеше от високоговорителите, докато вървях през тълпата от замръзнали чела и спортни бюстиета с тънки презрамки в обратна на движението посока към съблекалнята, която постепенно се опразваше. Коси с всякакъв цвят бяха опънати на конски опашки, в това число и на няколкото мъже. Промърморих на една изоставаща от тълпата, че трябва да пишкам, и слязох по стълбището към баните и шкафчетата. Промъкнах се в пустия коридор и направих всичко възможно да отключа келявата ключалка на едно от шкафчетата. Можех да опитам само с още едно, иначе щеше да изглежда подозрително на камерите. Само след няколко минути вече имах това, за което бях дошла.
Влязох в залата последна преди инструкторката. Студиото беше почти пълно, колелата бяха заети, с изключение на тези от двете страни на моето. Колелото на Саша съвсем очаквано беше свободно. Някой беше оставил запалена свещ на седалката и слабият пламък се крепеше въпреки течението от климатика отгоре.
Маделин, любимата учителка на Саша, се качи на подиума наперено с направената си коса и плочки на корема и вдигна ръце, за да ни прикани да поздравим шумно с викове и подсвирване. Песента свърши и зазвуча клубната версия на „Иска ми се да беше тук“ на „Пинк Флойд“. Хората възкликнаха одобрително.
Маделин намали осветлението и свещите изпъстриха пода около нас като звездно небе. Празното място на Шийла беше изненада за мен. Знаех, че тя няма да дойде, но откакто спря да идва, някой от новите беше ползвал празния номер седем и беше цяло чудо, че още никой не беше предявил претенции за едно от най-хубавите места.
Седнах. Отсъствието на спортуващите отляво и отдясно ме караше да се чувствам незащитена. Чувствах погледите върху себе си. Жените зад мен се наведоха една към друга.
— Не разбрах коя е изчезналата? — попита приятелката си една жена с горнище с Буда. Не им обясних, че на практика изчезналите са две, но само едната е оставила празнина.
— Мисля, че е кльощавата блондинка с ръце като на Мадона. — Момичето с Буда на тениската кимна. Като че ли приятелката ѝ току-що не беше описала почти всяка жена от предната редица, с изключение на мен.
Музиката се смени, с което даде знак, че часът започва. Маделин се качи на колелото с лице към нас и затвори очи при първите акорди на песента „Липсваща“ на Бек. Тя смръщи поглед при вида на празното колело на Шийла и покани жената отзад да се премести отпред. Приятелката ѝ я окуражи с подвикване. Тя се качи с насълзени очи и широка усмивка.