— Не е толкова зле. Куршумът само те е одраскал. Няма засегнати кости и тъкани.
Покри я с чисто памучно парче и я бинтова. Болката от непоносима стана мъчителна.
— Точно болното рамо.
— Може би не е зле да вземеш болкоуспокояващо — неохотно предложи. На лицето му се четеше съпротива. Бях ги намалила драстично, откакто той отново започна да работи, затова се поколебах. Все пак изпитвах непреодолимо желание да изпия едно.
Когато отидох до аптечката, за да взема едно хапче хидрокодон, го чух да повтаря „Шийла“ няколко пъти, всеки път с по-висок тон, сякаш тя не помръдваше, защото не го чува. Името ѝ, произнесено с неговия глас, ме накара да потръпна. Отвих капачката на шишенцето, извадих две тлъсти хапчета и ги глътнах без вода.
Върнах се с шишенцето в ръка и застанах близо до него. И двамата не за първи път виждахме труп, но той се държеше, сякаш му е първица.
След миг на едва сдържано вълнение коленичи до нея и махна кичур коса от рамото ѝ. Интимният жест, ръката на съпруга ми върху чужда жена ме бодна в сърцето, докато той не постави делово пръсти на вената на шията ѝ — жест, лишен от нежност. Натисна и зачака с каменно изражение. Махна ръката си и косата ѝ падна надолу. Пол се изправи, пребледнял и разтреперан.
— Мъртва е.
14.
Пол
След
„Какво направи тя?! Какво направи тя?! Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му!“
Шосе 25 все още не беше натоварено тази сутрин, за което бях благодарен, предвид обстоятелствата. Утринната зора обаче вече надничаше заплашително на хоризонта. Времето ми изтичаше. Докато присвивах силно очи, мъчейки се да се съсредоточа, образът на застиналия поглед на Шийла от пода в спалнята, вперен отчаяно и в недоумение в мен, проблясваше пред очите ми въпреки волята ми.
„Тя нямаше избор. Имаме оправдание. Все още мога да отида в полицията и да обясня всичко.“
Звукът на внезапното триене на гумите на чакълест участък върна вниманието ми към пътя. Поех дълбоко въздух и издишах. Изтрих длани една по една в джинсите си и отново стиснах кормилото. Чак сега осъзнах колко са студени и изтръпнали от отворените стъкла, които държах спуснати, за да влиза свеж въздух. Натиснах леко спирачки, за да вляза в разрешената скорост.
„Дали просто да не отида в полицията? Не е твърде късно. Мамка му! Разбира се, че е късно! Как ще обясниш преместването на тялото?“
— Гледай къде караш, безмозъчен глупако! — Възклицанието на ядосаната шофьорка на маздата в насрещното платно беше придружено от продължително натискане на клаксона. Видях как тя се върна в платното си след рязкото кривване и запрати фас от цигара в моята посока.
„Трябва да го направя. Нещата не изглеждат добре. Ребека беше права. Няма начин да повярват как точно е станало. Не и сега. Нали така? Ребека беше права. Или пък… Разбира се, че е права. Тя ме умоляваше, а тя никога не моли. Естествено, че е права. Естествено! Пистолетът е мой. Шийла го държеше, но това беше моето оръжие.“
В следващия момент в огледалото за обратно виждане замигаха светлини. Изпитах ужасяващо чувство за обреченост в промеждутъка между светлините и сирената. Онзи миг, когато в стомаха ти сякаш пада камък и подозрението, че си прецакал всичко, се е потвърдило. Отбих в банкета. Полицейската кола спря зад мен.
Докато натисках спирачката, чух глухия удар от навитото руло дебел найлон, което се удари в кутията с инструменти зад моята седалка. Звукът предизвика ужасно чувство на празнота в стомаха ми и в гърлото ми се надигна жлъчка.
— Шофьорската книжка и документите на колата, моля. — Мъжът ме изгледа от горе до долу, сякаш не можеше да прецени що за човек стои срещу него.
— Добро утро, господин полицай! — Протегнах ръка с документите. Пръстите ми бяха сгърчени, сякаш още стисках волана. С усилие на волята ги отпуснах.
— Господин Кембъл, днес сте станали много рано. Нали не сте си сипали нещо в кафето тази сутрин?
— Не, сър. Извинете ме за разсеяното шофиране.
— Всичко наред ли е, господин Кембъл? — Той огледа черокито.
— Ами жена ми е вкъщи и е малко кисела. Аз работя по един строеж и се опитвам да закарам тези инструменти на обекта и да се върна при госпожата. — Кимнах в посока на задната седалка.
— Жената не се чувства добре, а?
— Опасявам се, че е така. Цяла нощ не спа, въртя се насам-натам в леглото.
— Този е убиец. — Той кимна със съчувствие.