Отпуснах се на колене в най-близкия ъгъл на найлона до стъпалата ѝ. Притаих дъх, докато изправях коленете и краката ѝ, за да ги поставя един до друг, пъхнах ръка под плътния найлон и двамата с Пол я превъртяхме по негова команда. Вдървеното тяло беше истински шок.
Преобръщахме я отново и отново, сякаш цяла вечност. С всяко завъртане на тялото трябваше да я изместваме към нас, за да направим място на найлона да се разгърне, а сетне повтаряхме. Работехме заедно, увивахме любовницата му, оттласквахме я от нас, след това я придърпвахме отново, първо напред, после назад. Потръпвах при всяко движение, пронизваща болка се стрелкаше през тялото ми, избликваше от рамото. След като тялото ѝ бе напълно обгърнато от дебелия найлон, Пол ми даде знак да вдигнем едновременно рулото. Тя ми се стори много по-тежка от петдесет и шестте си килограма кожа и кости. Средната част на найлона започна да провисва, докато излизахме от спалнята към коридора, затова и двамата с Пол прихванахме вързопа по-близо до средата. Дъф ни следваше, задъхваше се щастливо при мисълта, че предстои излизане. Това беше първото, което направихме като семейство, доколкото си спомням.
Усещах тежестта на мълчанието на Пол, докато излизахме от стаята ни, за да минем през къщата. Беше по-тежко от тялото на мъртвата му любовница, което носехме. Той ме остави с нея в антрето, докато проверяваше дали навън няма хора, които разхождат кучетата си, или не се мотаят разхайтени тийнейджъри. Наблюдавах го през прозореца, докато отваряше задната врата на черокито.
Докато стоях в тъмния коридор, а Шийла едва се виждаше през дебелия найлон, си я представих как диша плитко вътре в рулото, все още ненапълно издъхнала. Почти чувах дъха ѝ. Когато Пол влезе отново, тъкмо потръпвах, отпуснала ръка върху Дъф за подкрепа. Едри, тихи сълзи се стичаха по бузите ми и капеха по гърдите. Той пристъпи към мен, прегърна ме, внимаваше да не натисне раната и ме привлече до себе си.
— Можем да се справим. Ще ни се размине. Просто трябва да се държим заедно. — Знаех, че никога няма да позволи сълзите, напиращи в ъглите на очите му, да закапят пред мен.
— Нямах избор, Пол — извиках. Все още бях бясна, но също така изтощена и имах нужда от утеха.
— Знам. Знам. Направи каквото трябваше. — Усетих топлия му дъх в косата си. Гласът му звучеше тих, нежен. Рамото ми пулсираше от болка. Часовникът в коридора ни предупреди, че времето се изнизва.
— Трябва да я изнеса оттук. Ти трябва да се стегнеш и да почистиш, доколкото можеш. Ще изгорим окървавените дрехи. Не губи време с мокета, ще трябва да го вдигна, когато се върна. И не пий повече хапчета. Трябва да мислиш разумно и трезво. — Забележката му предизвика нова вълна от гняв, но аз се овладях. Бях по-загрижена да изпия още едно болкоуспокояващо, отколкото да се разправям с него.
Той остави вратата отворена, а аз изтеглих Дъф в спалнята ни и го затворих там. Пол ми даде знак да прихвана единия край на Шийла. Докато се придвижвахме към джипа, усещахме как студеният въздух щипе в избледняващия мрак.
С главата напред, тя щеше да влезе лесно.
— Къде ще я закараш? — Шокът започваше да преминава заедно с последната доза успокоително. Нямах търпение Пол да тръгне, най-вече за да взема още едно хапче. Колко бързо се връщах към старите навици. Лицето му стана сериозно.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
Когато се върнах в спалнята, седнах в тишината и останах неподвижна дълго. По едно време забелязах за пръв път дупката от куршума на стената до леглото. На пода до нея лежеше телефонът му. Изглежда беше изпаднал от джоба му, докато сме я местили.
Без да се колебая, въведох паролата му — датата на годишнината ни — 1909 — и веднага отворих есемесите му. Покрай всичко, което се случи, изглеждаше глупаво да търся нещо, след като нещата се развиха по този невероятен начин. Само че не можех да се спра. Не можех да извърна поглед. Исках да разбера. Копнеех да науча началото на историята.
Отне ми известно време, докато открия разговорите им. Като пълен глупак той бе запазил есемесите, вместо да ги изтрие. Беше я записал като „кучкарката“, вместо да използва името ѝ. Веднага ми стана ясно, че е Шийла, още повече че видях голите ѝ селфита. Цялото ми тяло беше напрегнато, докато скролвах от началото на флирта им допреди няколко дни. Пълният кръг, от прелъстяването до секса и после до края.