— Не, тя сякаш потъна вдън земя.
— Някаква представа къде е? Откъде е? Откъде е съпругът ѝ? — попита Уолкот, готов да записва.
— Ами… — престорих се, че мисля. — Така и не разбрах откъде е. Съжалявам.
— Няма защо — отвърна Уолкот. Погледна партньора си и той кимна. — Много ни помогнахте. — Той бръкна в джоба на панталоните си и подаде на Ребека визитката си. — Това е номерът ми, ако някой от вас се сети за нещо.
Ребека задържа картичката в дланта си.
— Разбира се, господа детективи. Разбира се.
Те ни благодариха за кафето и отделеното време, докато ги изпращахме до вратата и на верандата. Останахме да гледаме след тях, докато крачеха към своята „Краун Виктория“ и поеха по улицата.
Ребека ме погледна.
— Добре ли си?
— Какво, мама ти стара, беше това? — изревах аз. Тя разкриви лице.
— Трябваше, Пол.
— Така ли? Трябваше да ровиш и чоплиш.
Тя ме погледна така, сякаш я бях ударил.
— Те разследват изчезването ѝ. Рано или късно ще открият есемесите.
Сега беше мой ред да се почувствам така, сякаш някой ми беше изкарал въздуха. Заговорих много по-тихо.
— Значи знаеш за есемесите.
— Господи, Пол. Не съм глупава. Да, знам за есемесите. — Тя сведе очи към пода, след това ги вдигна към мен. В тях имаше решителност. — Сега вече всичко това е приключило, нали така?
— Какво имаш предвид? Шийла е…
Тя постави пръст на устните ми.
— Не говоря за нея. Съвсем не говорех за това. Говорех за теб, любов моя. Тази част от теб е свършена, нали? Никога повече. Повече не.
Нежността в гласа ѝ потисна гнева ми и очите ми се напълниха със сълзи. Чувствах я по-близка от когато и да било. Вгледах се в очите ѝ и вече нямах чувството, че се гледаме и не се виждаме. Поех си дълбоко дъх.
— Да, Маду. Приключи, честна дума. — В този момент повярвах на думите, които изрекох.
— Добре — кимна тя и ме привлече по-близо. Останахме дълго така, притиснати, докато хлипахме от облекчение.
Най-сетне се отдръпнах от прегръдката ѝ и докоснах бузата ѝ. Докато се удивявах на съпругата си, усетих, че се усмихвам.
— Трябва да ти кажа, че наистина им пробута страхотна история.
Тя се засмя облекчено.
— Е, скъпи, аз съм страхотна в тези неща.
19.
Уолкот
— Ще ви разкажа нещо, момчета.
Партньорът ми отново взе думата. Половината отдел се беше събрал около бюрото му, докато ни веселеше с истории от дните си в полицията на Ню Йорк, откъдето го преместиха преди няколко месеца.
— Бях още новак. Все още носех униформа. Съвсем зелен. Работех в Южен Мидтаун. Средата на лятото, адски горещо — продължи той. — Вие, момчета, знаете ли „Рики“? — Всички в стаята поклатиха глави. — Магазин за костюми и козметика. Има ги пръснати из Манхатън. Голяма работа са около Хелоуин. Та един ден патрулираме пеша с партньора и минаваме по улицата, където се намира един от магазините. Очевидно някакъв боклук, надрусал се с фенциклидин, се опитва да задигне разни работи за гаджето си. Докато е вътре, в магазина е влязъл милионният клиент. Жената отива на касата и най-неочаквано гръмват сирени, блясват диско светлини, от тавана се сипят балони и разни подобни дивотии. Та скапанякът, който е вътре да краде, изскача навън, очевидно решил, че е задействал алармата. Втурва се навън, но се натриса на някакъв охранител, който тъкмо си тръгва. Двамата падат на земята и разбира се, загубенякът се паникьосва. Не знам дали вие, момчета, някога сте си имали работа с човек на фенциклидин, но той се превръща в нещо като Хълк. Трябваше и аз, и партньорът ми, и охранителят да го задържим, докато се обадим за подкрепление. Гърчеше се като змиорка през цялото време. Без майтап, казвам ви.
Всички в стаята виеха от смях. Той беше при нас вече два месеца и ги беше омагьосал. Не можех да не призная, че партньорът ми е роден разказвач. Да не говорим, че страшно си падаше по тази работа. Първоначално се тревожех, че спокойствието на Лонг Айлънд постепенно ще го отегчи до смърт. След това осъзнах защо е дошъл тук и защо са преценили да ни сложат заедно като партньори.
— Дами. — Капитан Евънс влезе в стаята. Беше сериозен. — Когато решите да сложите край на селянката с чай, можете да свършите малко полицейска работа. По възможност днес. — Той мина покрай нас, без да удостои никого с поглед.
Детективите се пръснаха по бюрата си, а ние със Силвестри си седяхме на нашите. Оставих го за малко да се наслади на успеха от добре разказаната история.
— И така — започнах най-сетне. — Това двойно изчезване май ще се окаже най-съществената работа, която ти се падна, откакто дойде, а?