— К’во? — Трябваше му секунда, за да се пренесе в настоящето. — Да, започвах вече да нервнича.
— Време е да се поразкършим. Някакви идеи за тази работа?
— Мислих по въпроса. Да ти кажа, съпругът прилича на истински задник.
— Марк Андърс — уточних и се намръщих при спомена за миризмата на пури, която лъхаше от него по време на разговора ни. — Не е най-грижливият и внимателен съпруг. Въпреки че това поне донякъде елиминира съмненията ми.
— В какъв смисъл? — попита Силвестри.
— Докато го разпитвахме, ми се стори искрено изненадан, че съпругата му е обявена за изчезнала. Освен това спомена, че редовно хуквала нанякъде. Даде ни номерата на сестра ѝ и майка ѝ. Стори ми се най-вече незаинтересован. При такъв тип ревността отдавна вече е изключена от уравнението, ако изобщо някога я е имало. Не е кандидат за престъпление от страст. Стори ми се малко подразнен от факта, че има вероятност тя да харчи парите му, но определено говореше с раздразнение, нямаше и следа от гняв.
— Да — отвърна партньорът ми. — След като спомена, се сещам, че той се разтревожи едва когато му казахме, че кредитните ѝ карти не са били използвани от седмици. Освен, разбира се, ако не лъже нагло.
— А, подозирам, че послъгва. Ами неубедителната му проява на угризения? Сякаш се опитваше да ни каже какво би трябвало да изпитва, но без да влага каквато и да било емоция в думите, за да бъде убедителен.
— Може — отвърна Силвестри — просто да е лош актьор.
— Възможно е. Само че не му пукаше особено.
— Освен това — напомни ми партньорът ми — финансите му са наред. Този тип държи мощна фармацевтична фирма. Може да си позволи да изгуби онова, което жена му пилее в магазина на „Живанши“.
— Я виж как ги знаеш големите имена.
— Понатрупах малко култура, преди да се преместя в дивата провинция.
— Аха. Някой друг да ти се струва подходящ?
Силвестри се замисли над въпроса.
— Според мен е страхотно съвпадение, че Пол и Ребека Кембъл са имали връзка и с двете изчезнали жени.
Не бях обърнал много внимание на Ребека, но съпругът ѝ ме караше да се замисля. Реших да проверя докъде ще ни отведе ролята на адвокат на дявола.
— Градът е малък. Пътищата на хората се преплитат непрекъснато. Същото може да се каже и за други клиентки на студиото.
— Не те ли притеснява фактът, че тя работи за съпруга? — попита той.
— Стори ми се съвсем точна и пряма, докато говорехме с нея. Прояви известна загриженост, но не наблегна на нищо. Забелязах обаче, че гимназиалната връзка на Пол със съпругата я поразклати.
— Мислиш, че пламъкът не е прегорял ли? — попита той.
— Няма да се изненадам, ако очичките му шарят, ако не и друго.
— Прекалено залагаш на този — отвърна замислено партньорът ми. — Напомня ми за познат от едно време.
— Кой познат? — попитах.
— Пастрокът ми — поясни той. — Много хлъзгав тип.
— Обзалагам се, че тази работа не е приключила добре.
— Приключи супер — натърти той. — Пичът избяга с колежка. На нас с мама не ни се наложи повече да се разправяме с него.
— Ами историята на Пол и Ребека? — попита той. — Не ти ли се стори репетирана?
— Не, въпреки че всичко излезе прекалено естествено. Обърни внимание на начина, по който говореше за другата жена и за прекратяването на отношенията им.
— Да, стори ми се, че съпругата имаше повече угризения от него — обърна внимание Силвестри. — Господи, тук сме обсадени от скапани принцове на бял кон. А не мога да напипам и една свястна жена.
— Май „напипването“ не е подходящият подход, каубой. — Беше ми приятно да го поставям на място. — Но пък и ти си имаш половинка, която те чака у дома.
Кимнах към него и забелязах някакво отчаяние в очите му. Под хвалбите и еженето имаше нещо друго. Бодна ме съчувствие. Той обаче прочисти гърло и изпъна гръб и в погледа му заблестя любопитство. Нещо го глождеше.
— За какво мислиш, Силвестри?
— Все се връщам към Шийла Максуел.
— Защо? — недоумявах.
— Струва ми се, че тя е важна брънка в цялата ситуация. Като изключим анонимното обаждане за Саша Андърс, тя почти не се споменава. Струва ми се, че Пол Кембъл е единствената връзка с нея. Дори другите жени от часовете по спининг, с които говорихме, почти не я помнят. Сякаш не е била засечена от ничий радар.
— Нещо като самотница — подхвърлих. — Откри ли нещо за съпруга?
— Тъкмо това проверявам и чакам да ми дадат разпечатка от телефона ѝ. Да видим какво ще излезе за тази мацка. Много ми е интересно.